Определение по т.д. №1044/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
гр. София, 02.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1044/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД [фирма] -[населено място] срещу решение №480 т 31.05.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №79/2010 г., с което е отменено решение №5 167/ 25.11.2010 г. на СГС постановено по гр.д.№2 566/06 по описа на съда и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска на касатора с правно основание чл. 402 /отм./ от ТЗ срещу Т. Я. Я. Е.: [ЕГН] за сумата от 10 580,83 лева, заедно със законната лихва от 21.07.2006 г. до окончателното плащане.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се решават противоречиво в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Прилага копия от казуална практика на съдилищата.Обосновава и наличие на основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация. Сочи и прилага копия от съдебни решения постановени по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че е сезиран с иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка на риск „А.” срещу прекия причинител на обезщетените вреди. Ищецът, в горното си качество и при налично застрахователно правоотношение по тази имуществена застраховка , настъпило увреждащо застрахователно събитие /ПТП/ причинено от ответника и доказани по размер материални щети в пряка причинна връзка със самото събитие и след надлежно плащане на застрахователно обезщетение, се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредите, съгл. разпоредбата на чл.402 ал.1 /отм./ от ТЗ относно вземането за обезщетение по чл.45 от ЗЗД. При това положение, за да отхвърли суброгационния иск , решаващият състав се е позовал на данните по делото за налична задължителна застраховка „Гражданска отговорност на деликвента и придаденото с параграф 143 от ПЗР на З. /ДВ бр.97/2007 / обратно действие на нормативната разпоредба на чл.213 ал.1, предл.4 от КЗ, съгласно който встъпилият в правата на увреденото лице застраховател по имуществената застраховка може да предяви претенциите си пряко към причинителя на вредите , само за тези вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по задължителната застраховка срещу гражданска отговорност или ако застрахователят срещу този риск е отказал да заплати на основание чл.268 от КЗ. Доколкото ищецът, нито се позовава, нито доказва наличието на последните две хипотези, то пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск се явява застрахователят срещу риска „гражданска отговорност”, а не ответникът -причинител на вредите. Съдът е обосновал приложението на параграф 143 от ПЗР на З. /ДВ бр.97/2007 / с обстоятелството, че деликвентът не е заплатил дължимото обезщетение към датата на обнародване на закона в ДВ: 23.11.2007 г., което е предпоставка за прилагането на същата разпоредба придаваща ретроактивно действие на чл.213 ал.1 предл.4 от КЗ като последната от своя страна изключва отговорността на прекия причинител на вредите, извън споменатите по-горе хипотези.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: за предпоставките за прилагане на обратното действие на нормата в разпоредбата на чл.213 ал.1, т.4 ГПК уреждаща отговорността на застрахователя срещу риск ГО и изключваща в общата хипотеза отговорността на прекия причинител на вредите, когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите . Твърди, че по този въпрос е налице противоречие в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Прилага копия от решения на съдилищата. Позовава се и на необходимостта от тълкуване , за да обоснове и основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, доколкото решаващият съд изцяло е обосновал правните си изводи в обжалваното решение въз основа на неговото разглеждане и решаване. Съгласно константната задължителна практика на ВКС, инкорпорирана в съдебни решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК / Р. №47/11.05.2010 г. по т.д. №655/2009 г., ТК, І т.о. на ВКС , Р № 798/11.05.2010 г. на ВКС по т.д. №655/2009 г. на ТК, Р № 133 от 09.11.2009 г. на ВКС по т.д. №44/2009 на ТК, , Р №99 от 02.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 70/2009 г. на ТК и други, разпоредбата на параграф 143 от ПЗР на З. /ДВ бр.97/2007 / се прилага за всички заварени случаи , независимо дали са възникнали при действие на чл. 402 /отм./ от ТЗ или при това на КЗ, при положение, че деликвентът не е заплатил дължимото обезщетение към датата на обнародване на закона в ДВ: 23.11.2007 г.. Придаденото с тази разпоредба обратно действие на разпоредбата на чл.213 ал.1 предл.4 от КЗ изключва отговорността на прекия причинител, когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От него могат да се претендират за обезщетяване само тези вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по задължителната застраховка срещу гражданска отговорност или ако застрахователят срещу този риск е отказал да заплати на основание някоя от хипотезите на чл.268 от КЗ.
Следователно отговорът даден на обуславящия въпрос в обжалваното въззивно решение от състава на САС е напълно в хармония с този формиран в задължителната практика на ВКС. Това обстоятелство изключва наличието на твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, доколкото същото е преодоляно с наличието на задължителна практика на ВКС, каквато представляват решенията на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК. По тези съображения е отпаднала необходимостта от тълкуване като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №480от 31.05.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №79/2010 г.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.