3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
гр. С., 30.12.2011година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 702 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу определение № 917/22.06.2011 г. по ч. т.д. №607/2011 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 08.04.2011 г. по т.д. №265/2010 г. на ПОС за прекратяване на производството по иска на жалбоподателя срещу [фирма]-гр. К., Испания в качеството на превозвач за заплащане на сумата от 50 665,59 лева- обезщетение за вреда на товар по договор за международен автомобилен превоз на товари, поради договорена местна подсъдност на спора пред съдилищата в [населено място], Испания. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че между ищеца и ответника е налице правоотношение основано на договор за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно приетата като доказателство CMR-товарителница № 0064986. Приел е, че ищецът основава иска на твърденията, че се явява получател на стоката-охладено свинско месо, а ответникът –превозвач по договора. Последният в това му качество не е спазил указанията за температурата на превоза и срока , в който следва да се извърши, поради което стоката е станала напълно негодна за реализация, с оглед на което и се претендира нейната равностойност като обезщетение за вреди настъпили по време на превоза, за които превозвачът отговаря. За да прецени иска като местно неподсъден на ПОС, П. се е позовал на изричната уговорка в поле 19 на цитираната международна товарителница, според съдържанието, на която страните по транспортното правоотношение по взаимно съгласие приемат по отношение на споровете по същото юрисдикцията на съдилищата в [населено място], Испания. Въззивният съд е обсъдил и преценил, че не е налице колизия между разпоредбите на чл.31 от Конвенция за CMR и чл.5 от Регламент 44/2001 г. относно специалната компетентност на съдилищата на държавите членки на ЕС.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочат въпросите за приложимостта на чл.23 от Регламент/ ЕО/ 44/2001 г. на Съвета за предоставяне на компетентност относно уговорката за подсъдност и за това, дали получателят на товара по договор за международен автомобилен превоз на стоки е обвързан от съдържащата се в международната товарителница уговорка за местна подсъдност, при положение, че същата е била нечетлива, поради положения върху нея печат на изпращача и е формулирана на чужд език, който представителят на получателя на товара, подписал товарителницата не владее.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая , съгласно така очертаните критерии, вторият от така поставените като обуславящи изхода на спора въпроси няма това качество. Това е така, доколкото въпросите за това, дали получателят на товара по договор за международен автомобилен превоз на стоки е обвързан от съдържащата се в международната товарителница уговорка за местна подсъдност, при положение, че същата е била нечетлива, поради положения върху нея печат на изпращача и е формулирана на чужд език, който не се владее от представителя на изпращача на товара, подписал товарителницата са поставени в зависимост от две обстоятелства, които не са доказани за налични. Последното налага извода за това, че така формираните въпроси не са обуславящи изхода на спора, тъй като не се доказват фактическите обстоятелства, които според формулировката ги обуславят. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното определение.
Относно приложимостта на чл.23 от Регламент/ ЕО/ 44/2001 г. за пророгацията на компетентност във връзка с процесната уговорка за местна подсъдност на спора пред съдилищата в [населено място], Испания, то тази разпоредба е изключително ясна и е в насока за приоритетното действие на уговорката между страните относно предоставянето на компетентност на съдилищата на държава-членка. При това положение, въпреки относимостта на този въпрос към предмета на спора, то не се доказват / нито изобщо се сочат/ допълнителните предпоставки за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.т. 1-3 от ГПК: противоречие на обжалвания акт със задължителната практика на ВКС по този въпрос, противоречива съдебна практика по същия или значимост на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 917/22.06.2011 г. по ч. т.д. №607/2011 на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.