Определение по т.д. №543/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.597
гр. С., 27.09.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №543/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] –с.Семчиново, обл.П. срещу въззивно решение № 29 от 14.01.2010 г.на С. окръжен съд по гр.д. №861/2009 г., с което е отменено решението на РС-гр.С. , постановено по гр.д. № 145/09 по описа на съда и е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 367 от ТЗ за сумата от 5 040 лева –възнаграждение по договор за превоз от 15.02. 2007 г. срещу [фирма] –гр. Б.. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от страна на въззивната инстанция в противоречие с практиката на съдилищата- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалвания акт, с който е отменено първоинстанционното решение за присъждане в полза на ищеца на възнаграждение за извършен превоз по договор за международен превоз на стоки и да постанови ново решение, с което отхвърля иска като погасен по давност в хипотезата на чл.32 ал.1,б. „В” от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/, въззивният съд е приел, че правоотношенията между страните се пораждат от сключен помежду им договор за международен превоз на стоки и на това основание се регулират от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/. От това съдът е направил извода, че вземането за възнаграждение на превозвача е погасено с изтичането на едногодишния давностен срок, съгласно чл.32 ал.1, б.”В” от Конвенцията.
В уточняваща молба от 30.03.2010 г., която следва да представлява изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят навежда доводи и прави оплаквания в насока, че горе цитираната Конвенция за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/ не урежда спорните отношения между страните по договора за международен автомобилен превоз на стоки относно заплащането на възнаграждението на превозвача и следователно кратката давност по чл.32 ал.1 пр.1 от същата конвенция е неприложима в случая. От така изложеното и в съгласие с възможностите, които се признават на касационната инстанция в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС да уточнява и конкретизира правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, то за такъв следва да се приеме въпросът, дали относно вземането на превозвача за възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на стоки се прилага кратката погасителна давност по чл.32 ал.1 пр.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки / СМR/.
По отношение на този правен въпрос ВКС е формирал практика от категорията на задължителната – решение по чл.290 от ГПК, в което е даден положителен отговор на същия: решение №81 от 27.05.2010 г. по търг. дело № 851/09 на ВКС, ТК, І во т.о./. Наличието на задължителна практика от категорията на т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК по този правен въпрос в същата насока, в която се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение, изключва допускането до касация по този въпрос, съгласно ТР №1/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2009 г..
В уточняващата касационната жалба молба от 30.03.2010 г., се навеждат от страна на жалбоподателя и доводи в насока, че със събраните свидетелски показания по делото се доказва прекъсване на давността, което обстоятелство като правен факт от значение за спора не е възприет от страна на решаващия съд. Тези доводи, обаче са съотносими към евентуалните основания за касационно обжалване, съгласно чл.281 т.3 от ГПК и не касаят въпроса за допустимостта на касационното обжалване по селективните критерии на чл.280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК, по които съдът се произнася в настоящото производство.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 14.01.2010 г.на С. окръжен съд по гр.д. №861/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.