2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№20
гр. София, 11.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №623/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „МИРАЖ АВТО-К. Е. –гр. Р. и Б. К. Б. срещу решение №264 от 16.10.2014 г. на ВАС, ТК по т.д. №408/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено на 12.03.2014 по т.д. №13/2013 г. на ОС-Разград и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 2 ГПК , че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“- [населено място] сумата от 44 359, 51 лева, от които 35 042 лева-главница и 9 317,51 лева –обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г., дължими на основание договор за финансова помощ №493/05.06.2003 г., поради което и въз основа на извлечение от счетоводните книги на Фонда е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.2 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“- [населено място], предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че Б. К. Б. в качеството си на едноличен търговец [фирма] в последствие заличен в ТР, се явява ползувател на безвъзмездна финансова помощ по програма С. въз основа на сключения между този ищец и ответника ДФ „Земеделие” договор за финансова помощ №493/05.06.2003 г.. Налице е доказано неизпълнение от страна на ползувателя на финансовата помощ на задължението, поето с уговорката в чл.4.18 от договора. Съгласно съдържанието на последната, последният се задължава да не прехвърля за срок от пет години придобитите със средствата от финансовата помощ активи, което задължение е нарушено със сключването между ответника в качеството му на ЕТ и [фирма] договор за продажба на търговско предприятие, вписан под №168 т. 9 рег.№ 95547/26.10.2006 г. на ОС-Разград с предмет активите като част от търговското предприятие. Самата цитирана уговорка в договора, сключен с ДФ „Земеделие” възпроизвежда съдържанието на чл.27 ал.1, т.2 от Наредба №15/18-01.2001 г на МЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.31 от цитираната наредба и съобразно съдържанието на уговорката в чл.8.1 от самия договор при неизпълнение на посоченото по-горе свое задължение ползувателят дължи връщане на финансовата помощ, ведно със законната лихва от датата на извършване на нарушението. С оглед изложеното искът е уважен по отношение само на ответника Б. К. Б., срещу когото в качеството му на ЕТ единствено е издадена и самата заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК. Съдебният състав се е позовал на т.9 от ТР 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС , за да обоснове неоснователността на възражението на ответника, че искът по чл.422 ГПК е неоснователен, тъй като вземането е погасено след образуването на изпълнително производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Върху главницата се дължи и лихва-обезщетение за забавено плащане , считано от датата на неизпълнение от страна на едноличния търговец-ползувател на финансовата помощ на задължението да не прехвърля за срок от пет години придобитите със средствата от финансовата помощ активи
Частната жалба на втория ответник [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта, с която производството по отношение на този ответник е прекратено като недопустимо е оставена без разглеждане от въззивния съд с изричен диспозитив в обжалваното съдебно решение, което в тази част има характер на определение. Последното не е обжалвано и е влязло в законна сила, което от своя страна изключва правото на [фирма] на последващо участие в процеса, включително възможността да подава касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, в което липсва и изобщо произнасяне по отношение на него. Ето защо касационната жалба от страна на [фирма] е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се формулират като значими за изхода на спора правни въпроси: за възможността да се претендира връщане на получената финансова помощ, без преди това да е развален самият договор по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и за това от кога изпада длъжникът в забава, с оглед дължимостта на лихва-обезщетение за забава на плащането на основното вземане. Според касатора, по първия въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с посоченото решение по чл.290 ГПК – Р №2 /09.07.2012 г. по т.д. № 154/2011 на ВКС-ІІ т.о., а по втория-с Р №141/29.02.2012 г. по т.д. № 628/10 на ВКС, Второ т.о. . Така формулираните въпроси се явяват обуславящи изхода на спора, но по отношение на същите не е налице противоречие с посочените две решения на ВКС по чл.290 ГПК. Относно първия от двата въпроса не се установява идентичност от фактическа страна на двата спора, т.е. ,че настоящият и този предмет на делото по т.д. № 628/10 на ВКС, Второ т.о. се основават на договори с едно и също съдържание. По втория въпрос не се установява от съдържанието на Р №141/29.02.2012 г. по т.д. № 628/10 на ВКС, Второ т.о., че съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване по идентичен правен въпрос и съответно се е произнесъл по него с решението по реда на чл.290 ГПК, т.е. формирал е задължителна за съдилищата практика по същия. С оглед изложените съображения, по въпросите в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване. Останалата част от изложението съдържа оплаквания за недопустимост на иска, доколкото след като едноличният търговец е заличен като такъв в ТР , то липсвала правосубектна страна. Подобен довод е явно несъстоятелен, тъй като за разлика от търговските дружества правосубектността на ЕТ не се създава с вписването в търговския регистър и не се касае за правен субект различен от самия ответник –физическо лице.
Във връзка с проверка на допустимостта на обжалваното съдебното решение в частта, с която съдът е уважил иска по чл.422 ГПК, с който се претендира установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за период преди заявлението до заповедния съд следва да се допусне касационно обжалване служебно, с оглед задължителната практика на ВКС – ТР №1/2009 г. по тълк.дело №1/2010 г. на ОСГТК –т.1, предложение второ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №264 от 16.10.2014 г. на ВАС, ТК по т.д. №408/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение, постановено на 12.03.2014 по т.д. №13/2013 г. на ОС-Разград и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 2 ГПК , че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“- [населено място] сумата от 35 042 лева-главница .
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №264 от 16.10.2014 г. на ВАС, ТК по т.д. №408/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение, постановено на 12.03.2014 по т.д. №13/2013 г. на ОС-Разград и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 2 ГПК , че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“- [населено място] сумата от 9 317,51 лева –обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г..
УКАЗВА на касатора Б. К. Б. да внесе държавна такса в размер на 186,36 лева по сметка на ВКС и да представи вносен документ в деловодството на ВКС, ТК в едноседмичен срок.
След внасяне на сумата за държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от страна на пълномощника на „МИРАЖ АВТО-К. Е. –гр. Р. срещу решение №264 от 16.10.2014 г. на ВАС, ТК по т.д. №408/2014 г..
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.