Определение по т.д. №1049/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№142
гр. София, 02.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1049/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] -гр. Т. срещу решение №375 от 30.06.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №439/2009 г., с което е оставено в сила решение на ОС-Враца постановено по гр.д.№133/08 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 13 125 лева , както и искът за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за сумата от 3 779,19 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се решават противоречиво в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага копия от три решения на РС-Мездра.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация. Претендира разноски пред касационната инстанция, без да представя доказателства за направени такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на наемната цена за предоставени за временно ползване на ответното дружество [фирма]-гр.М. диамантени ролки за периода: 19.12.2003 г. -03.01. 2006 г.и за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. Наемното правоотношение се основава на срочен наемен договор сключен през 1998 г. със срок на действие една година, изтекъл през 1999 година. Страни по договора са [фирма]-гр.Т.-наемодател и Б. И.”АД-М.-наемател, които се явяват правни субекти различни от страните по делото и не се сочи и доказва някакъв правен способ водещ до частно или универсално правоприемство. Обсъдени са и два броя двустранно подписани фактури за съответните суми като наемна цена, без в тях да са отразени конкретни вещи и периоди, които фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Прието е, че представеното съдебно решение на РС-Мездра по гр.д. №641/2005 е с предмет сумата от 3500 лева по друга фактура и същото не обвързва решаващия съд относно наличието на твърдяното от ищеца по настоящия спор наемно правоотношение. Въз основа на тези фактически констатации и правни изводи, исковете са отхвърлени като недоказани по основание.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда бланкетни оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а се задоволява с общи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и за необоснованост . Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
На ответната страна не следва да се присъждат разноски пред касационната инстанция, доколкото такива не се посочват, нито се доказва да са налице.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №375 от 30.06.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №439/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.