3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
гр. София, 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 730 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу определение № 2133/27.05.2011 г. по ч.гр.д. №926/ 2011 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на РС-Варна № 9533/ 08.03.2011 г. постановено по ч. гр.д. №3007/2011 г. за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу [фирма]/ в открито производство по несъстоятелност/ за сумата от 400 000 евро и разноски.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивният съд се е позовал на обстоятелството,че вземането предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от страна на [фирма] в размер на 400 000 евро е било прието в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма]-гр. В. като дължимо на основание договор за инвестиционен кредит №1546/05.12.2007 г. и анекси към него. В заповедното производство същият кредитор е претендирал това вземане на същото основание срещу длъжника [фирма]-в открито производство по несъстоятелност. В заявлението само се сочи, че вземането е обезпечено с договорна ипотека върху имоти на трети реално задължени лица, без обаче същите да са посочени в самото заявление като длъжници в това им качество и без изобщо да се посочва ипотечният акт като основание на вземането , респ. за издаването на заповедта по чл. 417 ал.1 от ГПК . С оглед изложеното, съдът е приел, че е недопустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, при положение, че на същото основание, на което се претендира в заповедното производство вземането е прието в самото производство по несъстоятелност.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочат три въпрроса, които обобщено се свеждат до допустимостта да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност в хипотезата на чл.637 ал.6, т.3 от ТЗ , при положение, че същата засяга имущество на трети реално задължени лица.
Така формулираният въпрос е несъотносим към предмета на спора. Това е така, доколкото разпоредбата на чл.637, ал.6, т.3 от ТЗ сочи, че не се спират съдебни производства срещу длъжника в несъстоятелността по имуществени търговски дела за парични вземания обезпечени с имущество на трети лица. В заповедното производство, обаче, съдът при издаване на заповедта за изпълнение е обвързан от посоченото в заявлението основание и посочения длъжник. Ето защо, в случая, при липса на посочване в заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК на съответното основание за ангажиране отговорността на третите реално задължени лица и без последните да се посочват в заявлението като длъжници, изобщо не се стига до третиране приложимостта на разпоредбата на чл. чл.637, ал.6, т.3 от ТЗ, тъй като липсва сезиране на съда с подобен спор. В този смисъл въпросът не е обуславящ изхода на конкретния спор, което само по себе си представлява основание за отказ от допускане до касация / така ТР 1/ 19.02.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. на ОСГТК-т.1/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2133/27.05.2011 г. по ч.гр.д. №926/ 2011 на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.