Определение по т.д. №1076/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№132
гр. София, 28.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1076/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЗД[фирма] –София срещу решение №130 от 14.07.2010 г.на Софийски градски съд, ГК, ІV д състав по гр.д. № 4728/10 г., с което е потвърдено решение от 24.02.2010 г. на РС-София постановено по гр.д.№9300/09 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] за сумата от 5 117 лева на основание чл. 402/отм./ вр. с чл. 407/отм./ от ТЗ и за сумата от 2 327 лева-с правно основание чр.86 от ЗЗД.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на двата иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие в практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, и т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на СГС е приел, че е сезиран с иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател по риск „А.” срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност”/ГО/ на прекия причинител на обезщетените вреди. Приел е, че ищецът в това му качество е активнолегимиран носител на правото на суброгационен иск по чл. 402 /отм./ във вр. с чл.407 /отм./ от ТЗ от ТЗ , но при положение, че представеният дубликат от застрахователна полица срещу риск „ГО” не носи подпис на застрахованото лице, то няма основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател срещу този риск, тъй като въпреки сключеното споразумение на 29.12.2006 г. между страните , с което се уговаря взаимно прихващане на насрещни задължения между страните, включително и процесното до размера на 18 965 лева от общо дължимите 24 082 лева, ищецът не се освобождава от задължението да докаже възникването на това застрахователно правоотношение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора два процесуалноправни въпроса: за доказателствената сила на признанието на правопораждащи правото на ищеца факти от ответника и дали по действащия ГПК за съда съществува задължение за отделяне на спорните от безспорните факти.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, като сочи и прилага конкретни съдебни решения, представляващи казуална практика, както и че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закана и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Първият от така поставените въпроси за доказателствената сила на признанието на правопораждащите правото на ищеца факти от ответника е съотносим към предмета на спора, доколкото именно на него се е основал решаващият съд при формиране на правната си воля в обжалваното решение. По въпроса в действителност е налице противоречие в практиката на съдилищата, което се установява от приложеното копие от влязло в сила съдебно решение от 26.05.2009 г. на СРС, ІІ г.к., 76 състав по спор напълно идентичен с настоящия, но решен в обратен смисъл, поради което и следва да се допусне до касация обжалваното решение по този въпрос, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Наличието на практика на съдилищата по този въпрос изключва второто наведено основание за допускане до касация.
Вторият процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ, тъй като съдът при произнасянето си не е формирал правната си воля в зависимост от него.
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №130 от 14.07.2010 г.на Софийски градски съд, ГК, ІV д състав по гр.д. № 4728/10 г
УКАЗВА на „ЗД[фирма] –София да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 148,50 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.