3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С., 22.10.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
К. Е.
изслуша докладваното от съдия Л. И.
ч.т. дело № 560/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от А. Д. Р. и Г. Р. Г., двамата от [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение от 24.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1851/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение на Софийски районен съд, 45 състав от 12.11.2009 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 37661/2009 г. и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното определение, поради неприлагане на относимата към определяне цената на иска разпоредба на чл.69, ал.1 т.4, пр.1 ГПК, а именно стойността на договора, а не данъчната оценка на процесния имот. С оглед на това се счита, че неправилно е определена и родовата подсъдност по спора – на Софийски градски съд, вместо на Софийски районен съд.
В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване се поддържа, че разрешаването на процесуалноправния въпрос за начина на определяне родовата подсъдност на делото по предявените обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.17 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касация не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1, във вр. с чл.121 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че с исковата молба са предявени евентуално съединени искове, от които главният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба – н.а. № 38, том LVІІ, дело 11000 от 15.07.1997 г. поради това, че е привиден и евентуалният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор за продажба. С оглед предмета на атакуваната сделка – вещното право на собственост върху недвижимия имот, цената на предявените искове е определена съобразно нормата на чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 от ГПК, равна на данъчната оценка на имота – 133 446.60 лв. Направен е извод, че цената на всеки един от предявените искове е по-висока от 25 000 лв. и съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК определяща родовата подсъдност, те са подсъдни на Софийски градски съд.
Безспорно, цената на предявените евентуално съединени искове, като основание за определяне родовата подсъдност на делото, е значим за делото процесуалноправен въпрос, което обуславя наличие на общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Като недоказана следва да се прецени обаче поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице, е необходимо произнасянето по правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая тези предпоставки не са налице. С разпоредбата на чл.69 ГПК ясно е дефиниран размера на цената на иска за различните видове искова защита. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, като при предявен иск за недействителност на договор, имащ за предмет вещни права върху недвижим имот, както и за развалянето на такъв договор, цената на иска е данъчната оценка – чл.69, ал.1, т.4, предл.2, вр. с т.2 ГПК. Разпоредбата е пределно ясна, а по приложението й е налице трайна практика на ВКС, съобразена от въззивната инстанция и липсва основание за промяната й. Като неоснователни следва да се преценят и доводите на касаторите, че извеждането на споровете за подсъдност в самостоятелно производство доказва необходимостта от произнасяне на ВКС по формулирания правен въпрос, тъй като систематизирането на нормите, относими към производството по подсъдността не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 1851/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: