3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 14.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 033/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „И. 1991” ООД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. В. Т. от АК гр. С., срещу протоколно определение от 03.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3 173/2009 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) се спира производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 40 293/2010 г. на РС гр. С., ГО, 72 състав.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и делото да се върне на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК (отм.), тъй като гр. д. № 40 293/2010 г. на СРС не е обуславящо спрямо гр. д. № 3 173/2009 г. на С..
Ответникът по частната жалба „М и В ИН” Е. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 559/2008 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по обективно съединени искове от „И. 1991” ООД гр. С. срещу „М и В ИН” Е. гр. С., с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на сумата от 7 806 евро, представляваща цена за монтаж на асансьорни уредби, лихва за забава в размер на 500 лв. за периода от 25.01.2004 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Същият твърди, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключен между тях договор за проектиране, производство, доставка, монтаж и узаконяване на асансьорни уредби от 19.08.2003 г., получил е частично плащане от ответника в размер 7 200 евро, но остатъка от 8 280 евро не е издължен към момента на подаване на исковата молба. С влязло в сила решение от 02.05.2006 г. по гр. д. № 3 164/2005 г. по описа на СГС, водено между същите страни, е уважен частично предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за същото вземане.
В производството пред първоинстанционния съд ответникът е предявил насрещен иск, приет за съвместно разглеждане, с който претендира компесаторно обезщетение за разходи за поправки и неотстранени недостатъци за сумата 10 500 лв., увеличен на 19 819 лв. Преди това насрещният иск е бил предявен като частичен за 100 лв. и е бил уважен с влязло в сила решение на СГС от 16.06.2006 г. по гр. д. № 2 288/2005 г. Ответникът по насрещния иск възразява, че възложителят няма право да претендира едновременно намаление на цената на извършената работа и разходи за поправка. Съдът е оставил без движение производството по насрещния иск, с указание да се уточни в какво се изразява лошото качество на изпълнението. С молба – уточнение ищецът по насрещния иск на осн. чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) изменя основанието на предявения иск, като претендира обезщетение за некачествено изпълнение.
С определение от 22.05.2009 г. по т. д. № 559/2008 г. СГС отменя определението си за съвместно разглеждане на първоначалния иск и насрещния иск. Предвид направеното от ответника уточнение с молба от 28.04.2009 г., което по своята същност представлява предявяване на нов иск, с посочения акт съдът отделя насрещния иск за разглеждане в отделно производство, въз основа на което е образувано гр. д. № 40 293/2009 г., което е висящо пред СГС.
С обжалваното в настоящото частно производство определение от 03.11.2010 г. С. е спрял производството по в. гр. д. № 3 173/2009 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) за изчакване на резултата по делото за насрещния иск.
При тези данни, настоящият състав на ВКС счита, че неправилно Софийския апелативен съд е спрял производството по в. гр. д. № 3 173/2009 г. С разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното делото, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В настоящия случай, такава връзка между делата липсва, тъй като пред въззивния съд се обжалва първоинстанционното решение, с което ответникът на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати на ищеца сумата от 7 806 евро, представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършена работа по договор от 19.08.2003 г. и изхода на настоящия спор не е обусловен от резултата на гр. д. № 40 293/2009 г. по описа на СГС, предмет на което е насрещния иск на възложителя „М и В ИН” Е. гр. С. за обезщетение за некачествено изпълнение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3 173/2009 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 40 293/2010 г. на РС гр. С., ГО, 72 състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд гр. С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: