О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.789
С. 11.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 82 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. „Бизнес център –К.”, [населено място], срещу определение № 822 от 14.12.2010 г. по в.ч.гр.дело № 799/2010 г. на Окръжен съд – Враца, с което е отменено разпореждането на Районен съд – Козлодуй от 29.10.2010 г. по г.гр.д.№ 942/2010 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на С. „Бизнес център –К.”, [населено място], против [фирма], [населено място], въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 934/08.10.2010 г. по същото дело и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Със същото определение е постановено връщане на делото на Районен съд- Козлодуй за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане да бъде отменено.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан със реквизитите на възражението на длъжника по чл.414 ГПК – доколко то следва да съдържа ясно посочване на атакуваната заповед за изпълнение, евентуално номера на образуваното частно гражданско производство. Излагат се съображения, че този въпрос е значим за делото, а от друга страна е налице и допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като заповедното производство е предмет на нова процесуална регламентация, по която отсъства съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], счита обжалването за недопустимо, а по същество навежда твърдения за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Разпореждането на първоинстанционния съд, с което е уважено искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 942/2010 г., подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето на въззивната инстанция за отмяна на постановеното от заповедния съд разпореждане, имаща за последица обезсилване на неправилно издадения изпълнителен лист, е изчерпан предвиденият от законодателя инстанционен контрол по чл.407, ал.1 ГПК. В случая, компетентният въззивен съд се е произнесъл по същество, като е приел за незаконосъобразна преценката на първата инстанция за влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Прилагайки разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 ГПК, съдът е зачел подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК, относимо към процесната заповед за изпълнение, но приложено по друго дело поради техническа грешка изразяваща се в посочване на грешен номер на делото.
Обжалваното определение не попада в обхвата на подлежащите на касационен контрол преграждащи развитието на производството определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на т.2 на чл.274, ал.3 ГПК. От друга страна, следва да се съобрази и задължителното разяснение за недопустимост на касационното обжалване на въззивно определение, постановено в производството по обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, дадено в т.6 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Това тълкувателно решение не е загубило сила, предвид аналогичната правна уредба по отменения ГПК/ чл.244/ и по сега действащия ГПК/ чл.407/.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Неточното указание на въззивния съд за възможността определението да се обжалва пред ВКС, не може да породи процесуални права за жалбоподателя, след като такива не са предвидени в ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. „Бизнес център –К.”, [населено място], срещу определение № 822 от 14.12.2010 г. по в.ч.гр.дело № 799/2010 г. на Окръжен съд – Враца.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, заедно с препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: