3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С., 22.10.010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 22/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от „К&Б Г.” ООД,[населено място], представлявано от управителя К. Х. С., частна касационна жалба срещу определение № 519 от 09.11.2009 г. по ч.т.д.№ 484/2009 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 1648/21.07.2009 г. по т.д.№ 768/2009 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържат мотивирани касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Касаторът счита, че липсва съдебна практика по процесуалноправните въпроси, свързани с това, доколко твърденията в исковата молба за неоснователно преминаване на имущество от едно лице към друго, налага предварително доказване на всички елементи от фактическите състави на неоснователното обогатяване и не съставлява ли това пререшаване на материалноправния спор във фазата по допускане на исковата претенция. Според касатора произнасянето по посочените въпроси от ВКС е необходимо с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Апелативен съд – В. е приел, че с оглед твърдяните обстоятелства в първоначалната искова молба/преди разделянето на делата срещу двамата ответника/– за заявяване и получаване на доставената климатична техника от К. К., в качеството му на представляващ [фирма] и направените допълнителни уточнения в обстоятелствената част, а именно – получени без основание климатични системи от ответника К. К., е налице несъответствие с петитума на иска – за заплащане равностойността на вещите. В мотивната част на атакувания съдебен акт са изложени съображения както във връзка с легитимацията на ответника К., така и във връзка с възможността да се претендира равностойност на движимите вещи само в хипотезата на чл.57, ал.2 ЗЗД – при погиването им или при отчуждаването им, каквито твърдения липсват в исковата молба. Решаващият мотив на въззивната инстанция за потвърждаване на прекратителното определение на първостепенния съд е неотстраненото несъответствие между обстоятелствена част и петитум, обуславящо недопустимост на иска, по който не се дължи произнасяне.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на общата предпоставка на ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касация.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси в случая не са значими за формиране волята на съда относно недопустимостта, в т.ч. и относно нередовността на исковата молба. В тази насока следва да се имат предвид решаващите констатации на въззивната инстанция, а именно несъответствието между всички твърдяни в обстоятелствената част факти, свързани с договаряне и получаване на климатичните системи от името и за сметка на [фирма] и подписването на приемо-предавателните протоколи от физическото лице, което е управител на дружеството. Изводите на съда за евентуално обогатяване на дружеството, но не и на физическото лице, безспорно са несвоевременно направени, тъй като касаят материалноправния спор по същество, но те не са единствено обуславящи прекратяването на делото. Ето защо, не може да се счете за доказано общото основание за селекция на касационните жалби, което не налага произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 519 от 09.11.2009 г. по ч.т.д.№ 484/2009 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: