О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София,03.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1335 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В.“ ООД /н./, срещу решение №51/13.02.2018г. по т.д. №341/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, поправено с решение №56/15.02.2018г. по същото дело. С него е потвърдено решение №230 от 21.04.2017г. по т.д.№455/2015г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение №284 от 26.05.2017г. по същото дело, с което е обявено в несъстоятелност „В.“ ООД и е прекратена дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „В.“ ООД, прекратени са правомощията на органите на длъжника „В.“ ООД и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че определението на Пловдивски окръжен съд за недопускане за разглеждане на оздравителния план е влязло в сила. Изтъква, че от П. Н. – управител на „В.“ ООД и съдружник в същото дружество, е подадена молба вх.№3330/27.04.2017г. за възстановяване на срока за обжалване на определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд. С последното е потвърдено определение №2213/09.11.2016г. по т.д.№455/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителният план, предложен с молба вх.№19793/28.06.2016г. от П. Н., като съдружник в дружеството. Касаторът поддържа, че постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл.710 от ТЗ, преди окончателното стабилизиране на определението за недопускане на оздравителния план, представлява съществено процесуално нарушение, което преклудира правните възможности за оздравяване на предприятието на длъжника. Подробни съображения излага във въззивната жалба, като моли обжалваното решение да бъде отменено.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1. Може ли въззивният съд да се произнесе по същество на спора преди да има произнасяне по молба за възстановяване на срока за обжалване, и при подадена такава висяща молба, произнасянето по която е спряно от друг състав на съда? 2. Има ли суспенсивен ефект молбата по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срок за обжалване? 3. Следва ли съдът да преценява адекватността на предложения оздравителен план, в това число колко адекватни са гаранциите за всеки клас от кредиторите и дали банковата гаранция може да е бланкетна или следва да има представен изричен договор за банкова гаранция, или съдът изследва само предпоставките за допускане на плана? Касаторът твърди, че първите два поставени въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по третия въпрос е налице противоречие на въззивното решение с разрешението, дадено с влязло в сила определение №530 от 09.11.2016г. по т.д.№713/2016г. на Пловдивски апелативен съд. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение
Ответниците по касация „Б. БГ“ ЕООД, гр. Бургас и „Б. К.“ ЕООД, гр. Бургас, поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Считат, че формулираните от касатора въпроси касаят правилността на решението и нямат отношение към критериите за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е обявено в несъстоятелност „В.“ ООД и е прекратена дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „В.“ ООД, прекратени са правомощията на органите на длъжника“В.“ ООД и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, въззивният съд е приел, че решението по чл.710 от ТЗ е постановено след влизането в сила на определение №2213/09.11.2016г. по т.д.№455/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което оздравителният план, предложен от П. Н., като съдружник в дружеството, не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите. Съдът е изложил съображения, че определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение №2213/09.11.2016г. по т.д.№455/2015г. на Пловдивски окръжен съд, е влязло в сила на 15.02.2017г., на която дата е изтекъл едноседмичният преклузивен срок за подаване на частна касационна жалба срещу определението на ПАС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два поставени от касатора въпроса не отговарят на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответстват на фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение и не са обусловили правните изводи на въззивния съд за наличие на предпоставките за постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ. Въпросите са поставени с оглед твърдението на касатора, че от П. Н. – управител на „В.“ ООД и съдружник в същото дружество, е подадена молба вх.№3330/27.04.2017г. за възстановяване на срока за обжалване на определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение №2213/09.11.2016г. по т.д.№455/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителният план, предложен от П. Н., като съдружник в дружеството. Това твърдение обаче не е било въведено с подадената въззивна жалба срещу решението по чл.710 от ТЗ на Пловдивски окръжен съд, съответно не е обсъждано от въззивния съд. Като довод за неправилност на решението длъжникът – въззивен жалбоподател е изтъкнал обстоятелството, че определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд не е влязло в сила, съответно отказът да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителният план, предложен от П. Н., не е окончателно стабилизиран. С оглед на тези доводи въззивният съд е спрял производството по въззивната жалба до приключване на производството по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд с влязло в сила определение. За да възобнови производството и да постанови въззивното решение, въззивният съд е взел предвид определение №527/29.09.2017г. по ч.т.д.№1531/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е потвърдено разпореждане №739 от 05.05.2017г. за връщане като просрочена на частната касационна жалба на П. Н. срещу определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд не е обсъждал въпроса за правните последици на подадената молба по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение №25/23.01.2017г. по ч.т.д.№18/2017г. на Пловдивски апелативен съд и в частност дали същата има суспензивен ефект по отношение на това определение. Поради това и отговорът на въпросите относно ефекта на молбата по чл.64 ал.2 от ГПК не е обусловил изводите на въззивния съд.
По тези въпроси жалбоподателят не е доказал също и наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена предвид настъпилите промени. В случая не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства.
Третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК също не се явява обуславящ за изхода на въззивното производство, доколкото касае предпоставките за допускане на предложения от съдружника П. Н. оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите. Същите не са предмет на въззивното производство, образувано по жалбата срещу постановеното от първоинстанционния съд решение по чл. 710 от ТЗ. В това производство въззивният съд е ограничен до проверка за наличието на предпоставките по чл.710 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, а именно в предвидения от закона срок да не е бил предложен план по чл.696 от ТЗ или предложеният план да не е бил приет или утвърден. Въззивният съд не извършва проверка на правилността на актовете на съда по несъстоятелността по чл.701 от ТЗ и по чл.704 от ТЗ, с които е отказано допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите или е отказано утвърждаване на приет от събранието оздравителен план, доколкото същите подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и касационните основание по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51/13.02.2018г. по т.д. №341/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, поправено с решение №56/15.02.2018г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.