О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
Гр.София, 07.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1793/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ф. А. МЕНИДЖМЪНТ Е. с настоящо седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника адв. М. Х., против определение № 85/23.03.2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т.д.№ 685/2015 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 1980/12.11.2012 г. по т.д.№ 954/2008 г. на СГС, VІ-8, с което е отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Коментира наличната съдебна практика доколко при уважаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на изследване вземането на молителя по търговска сделка, както и че положителното решение не формира сила на пресъдено нещо относно вида, размера, обезпеченията и изискуемостта на същото. Излага, че тези принципни положения не са били съобразени при постановяване на решението на СГС, чиято отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК се иска. С него съдът се е произнесъл в пълна степен по спорния въпрос за наличието на валидно заместване/встъпване в дълг от страна на длъжника, обуславящо качеството на молителя като негов кредитор, като е приел, че такова липсва. С оглед горното, същият въпрос не може да бъде пререшаван. В тази връзка съставът на Върховния касационен съд, сезиран с молбата за отмяна, неправилно е счел, че влязлото в сила решение от 12.11.2012 г. не отрича със сила на пресъдено нещо твърдяното от молителя вземане. Частният жалбоподател намира, че не може да заведе повторно дело по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност против ответника, както е приел съдът в обжалваното определение, т.к. би бил налице пълен идентитет между двете дела, при позоваване на същото вземане. Счита, че становището на съда е в противоречие с практика на ВКС – ГК, която цитира, и обосновава приложно поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос: Подлежи ли на отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК решение, постановено в повторно производство по чл.625 ТЗ за същото вземане, заведено от страна на кредитор, чиято молба вече е била отхвърлена с влязло в сила решение поради недоказано качество на кредитор на молителя.
Като допуснато процесуално нарушение частният жалбоподател сочи неизпълнението от страна на съдебния състав на ВКС, ТК, ІІ ТО на императивната норма на чл.306 ал.1 изр.ІІ ГПК, въз основа на която е следвало да върне молбата за отмяна на първоинстанционния съд, за да бъде изпратен препис от нея на ответната страна, преди да се пристъпи към проверка по допустимостта на искането.
По изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне разглеждането на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, алтернативно – делото да се върне на СГС с указания за връчване на препис от молбата за отмяна на противната страна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Т.к. производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. последно ГПК, правилата на чл.280 ал.1 ГПК не са приложими и не следва да се обсъждат наведените в частната жалба основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Разгледана по същество, съобразно наведените в нея оплаквания, частната жалба се явява неоснователна.
За да остави без разглеждане като недопустима постъпилата молба за отмяна, съдебният състав на второ отделение на ВКС, ТК е обосновал извод, че решението, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.625 ТЗ поради недоказаната му активна материално-правна легитимация като кредитор на длъжника К. К. ЕАД, не разрешава материално-правен спор между страните и не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането. Съдът е посочил, че по начало със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297 ГПК се ползва единствено решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта за неплатежоспособността на длъжника и началната й дата. Поради това няма пречка при отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ да бъде предявена нова молба за откриване на производство по несъстоятелност от същия или друг кредитор. С оглед горното и като е взел предвид, че на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, спорът по които не може да бъде пререшаван, съгласно т.2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.д.№ 1/77 г., съдебният състав е формирал извода си за недопустимост на подадената молба за отмяна по реда на извънинстанционния контрол.
Определението се преценява като правилно.
Решението, с което се уважава молба с правно основание чл.625 ТЗ и се открива производство по несъстоятелност, не формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването и размера на вземането на кредитора, инициирал производството. На още по-голямо основание решението, с което се отхвърля подобно искане, също не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно посочените обстоятелства, поради което влизането му в сила не може да обуслови недопустимост на основание чл.299 ГПК нито на следваща молба по чл.625 ТЗ, подадена от същия кредитор, нито на предявен осъдителен иск относно вземането. Т.к. решението за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от мотивите за това, не представлява пречка за повторното предявяване и разглеждане на същото искане, следва да се споделят изложените в обжалваното определение мотиви, че атакуваното решение не попада в обхвата на актовете, които подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, съобразно ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.д.№ 1/77 г.
Допълнителни доводи в подкрепа на гореизложеното могат да се почерпят и от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК. Производството по несъстоятелност в първата си фаза представлява особено исково производство, като извън изричната регламентация в ТЗ се прилагат съответно разпоредбите на ГПК – чл.621 ТЗ. Според т.18 от Тълкувателното решение, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото, чрез основанието и петитума на иска. Констатацията на съда относно спорното право намира израз единствено в диспозитива на решението, който представлява източникът на силата на пресъдено нещо. В производството по чл.625 ТЗ наличието на неудовлетворено парично вземане на кредитора по търговска сделка е само предпоставка за въвеждането пред съда на спорния предмет – установяването на неплатежоспособността на длъжника и началната й дата. Преюдициалното правоотношение обаче не е част от предмета на спора, по който съдът дължи изрично произнасяне при уважаване или отхвърляне на иска, поради което спрямо него не може да се формира сила на пресъдено нещо.
Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение. Въпросът за допустимостта на молбата може да бъде преценяван от компетентния да се произнесе по нея съд по всяко време, включително и към момента на постъпването й. В този смисъл аргумент е поредността, в която са уредени дължимите от съда процесуални действия при постъпване на исковата молба – проверка за редовност /чл.129 ГПК/, проверка за допустимост /чл.130 ГПК/, изпращане на препис на ответната страна /чл.131 ГПК/.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/23.03.2015 г. по т.д.№ 685/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: