3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 24.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1613 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалбата на адвокат П. С. В. от Варненската адвокатска колегия против решение № 1664 от 15 февруари 2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на В. с вх.№ 326/31.01.2019 г. против решение № 935 по протокол № 22/16.02.2019 г. на адвокатския съвет в [населено място]. В жалбата се излагат подробно вижданията на жалбоподателя за противоконституционност на Закона за адвокатурата, и се прави искане за сезиране на Конституционния съд. По същество се иска отмяна на решението, тъй като жалбата е подадена в срок, до електронния адрес на Висшия адвокатски съвет, и е подадена от електронния адрес на жалбоподателя, поради което органът би следвало да го уведоми и да му даде срок за подписването на жалбата, а не да го лишава от правото да бъдат разглеждани подробните оплаквания срещу атакуваното решение. В отделно приложение са посочени несъответствия на ЗАдв с Конституцията на Република България.
С обжалваното решение е съобразено, че адв. В. е отправил до адвокатския съвет искания за публикуване на дневен ред на заседания на адвокатския съвет, за преписи от решения на адвокатския съвет, за разпределение на служебните защити, вкл. и поименно, и за бюджета за 2018 г. Констатирано е, че жалбата е неподписана – приложено е електронно писмо за подаване на жалбата по електронен път, и липсва конкретно искане, поради което, макар да е подадена срещу валиден акт от лице с правен интерес и в срок, тя е недопустима.
За да може да упражни правомощията си по чл. 150, ал. 2 КРБ, съдът следва да е сезиран с допустима жалба, респективно искането за сезиране на КС да касае предвидената в закона допустимост на жалбата. В случая подобна хипотеза не е налице. Видно от приложението към жалбата се твърди: липса на уредба на организацията и реда на дейността на адвокатурата, липса на уредба за търсене на отговорност за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на адвокатурата, нарушения на правата на гражданите свободно да избират професията адвокат чрез изискването за притежаване на нравствени и професионални качества и извършваните проверки в тази връзка, както и чрез забраната адвокатите да имат право да бъдат търговци, управители в търговско дружество и изпълнителни директори в акционерно дружество, да работят по трудово правоотношение и чрез създадени привилегии за лица, заемащи академични длъжности, реда за отписване от адвокатската колегия на дисциплинарно наказания адвокат, реда за учредяване на адвокатско съдружие и адвокатско дружество, дисциплинарната отговорност, дисциплинарния съд, привилегии за членовете на адвокатските колегии, Висшия адвокатски съвет, Висшия дисциплинарен съд и Висшия контролен съвет. Тъй като поставените въпроси по никакъв начин не касаят конкретното производство пред Висшия адвокатски съвет, както и допустимостта на разглежданата жалба, липсва основание за спиране на производството по делото и за сезиране на КС с искане за обявяване на противоконституционност на ЗАдв.
Жалбата е недопустима.
Неоснователно се поддържа, че от препращането на чл. 88, ал. 5 ЗАдв към реда на чл. 7 ЗАдв, следвало да се направи извод, че подлежат на обжалване всички решения на адвокатския съвет. Правилото на чл. 7 ЗАдв определя реда, по който се съобщава решението на адвокатския съвет във връзка с придобиване право на адвокат, начина за обжалване, срока и изпращането на жалбата на Висшия адвокатски съвет, разглеждането на жалбата и условията за обжалване пред Висшия контролен съвет, респективно – пред ВКС, както и процедурата пред ВКС. Разпоредбите на закона не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат всички решения на Висшия адвокатски съвет, а не само онези, които ЗАдв предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2). Тъй като КРБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка (чл. 2, ал. 1 ЗАдв), то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи. Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се произнася по жалба срещу решение на адвокатски съвет, не е посочено в закона като обжалваемо, и подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Обжалваното в случая решение на Висшия адвокатски съвет не попада в нито една от посочените по-горе хипотези, при която е предвиден изрично съдебен контрол от страна на ВКС. Ето защо производството по делото следва да се възобнови и жалбата се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П. С. В. от Варненската адвокатска колегия за отправяне на искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на Закона за адвокатурата.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 921/27.03.2019 г. на адвокат П. С. В. от Варненската адвокатска колегия против решение № 1664 от 15 февруари 2019 г. на Висшия адвокатски съвет.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: