Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
София 10.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 13.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 747/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. ІІІ от ПЗР на ГПК /нов, в сила от 01.03.2008 год./.
С решение № 173/27.02.2008 год. по т. д. № 1000/2005 год. Софийският апелативен съд осъжда “С” А. гр. С. да заплати на “Ф” Е. гр. С. сумата 391 732,37 лв. (освен присъдените от Софийския градски съд 210 536,52 лв.), представляваща стойността на извършени строително-монтажни работи по договор за строителство от 20.09.2000 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.01.2003 год. до окончателното й плащане (вж. решение № 86/04.07.2008 год., постановено по същото дело по реда на чл. 193 ГПК – отм.), а иска в останалата му част до пълния предявен размер от 760 536,52 лв. отхвърля.
Против въззивното решение в частта с която се уважава иска до размера на сумата 602 268,89 лв., с оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, е подадена касационна жалба от “Е” А. гр. С., правоприемник на ответника “С” А. гр. С.. В жалбата се поддържат оплаквания, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като съображения в тази насока се излагат във връзка с пропускането от ищеца на шестмесечния срок по § 6а ПЗР на ЗППДОбП за уведомяване на органа по чл. 3 от същия закон, за вземанията му към предприятието. По същество касаторът счита, че ищецът не е доказал извършване на претендираните за заплащане строителни работи, а приетото от съда се основава единствено на експертизите и свидетелските показания на служителите на ищеца. По делото нямало издадени фактури и съответно счетоводно записване при страните, което се установявало от съдебно-счетоводната експертиза. Освен че съдебно-техническите експертизи не установявали извършване на претендираните за заплащане СМР, напълно неоснователно експертизата посочвала цени на СМР и материали към датата на извършване на самата експертиза, а не към претендирания момент на извършване на съответните СМР. Дори и да е имало извършване на такива строителни работи, жалбоподателят счита, че те са били незаконни, а и ищецът не е доказал, че е предал същите на ответника. Неправилно съдът е приел за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция в размер на 550 000,00 лева, предявена пред въззивния съд по реда на чл. 116 ГПК /отм./ на 18.11.2005 година.
Предвид горното се моли за обезсилване на въззивното решение като постановено по недопустим иск, евентуално ако се приеме иска за допустим, да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Ищецът “Ф” Е. гр. С. обжалва въззивното решение в неуважената му част – над сумата 602 268,89 лв. до размера на 760 536,52 лв., с оплаквания за нарушение на материалния закон, като излага съображения, че искът е основателен в пълния му предявен размер.
Процесуалните представители на касаторите са представили писмени защити в които развиват подробни съображения за основателността на своята жалба и оспорват жалбата на противната страна.
ВКС, ІІ т. о. намира следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, с право и интерес на жалби, поради което като процесуално допустими ще следва да бъде разгледани по същество.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.09.2000 год. страните са подписали договор, по силата на който “С” А. гр. С. е възложил, а “Ф” Е. гр. С. е приел, да извърши довършителни работи на обект жилищен блок, находящ се в ж. к. “М” І, парцел ****, кв. 13. В договора е посочено, че конкретните видове СМР и подобекти са определени в предложената от изпълнителя и приета с писмо от възложителя оферта, представляваща неразделна част от договора. Срокът на договора е посочен на 36 месеца, считано от датата на предаването с двустранен протокол на сградите в завършен груб строеж. Посочена е и ориентировъчната стойност на договорените СМР – 5 760 000,00 лв. с включен ДДС, а съгласно раздел ІІІ, т. 2 от договора, изплащането на извършените СМР е трябвало да се извършва ежемесечно въз основа на акт обр. 19, на база действително извършените работи по офертни цени.
Софийският апелативен съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява в книгите, регистрите и останалите счетоводни документи, да е налице отразяване на данни, които да са свързани и да имат отношение с процесния договор. Прието е, че няма данни ответникът да е предал на ищеца своя оферта за извършване на СМР, както и да му е предавал строителни документи и книжа. Въззивният съд е приел за неснователни възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, за това че договорът не е влязъл в сила, и за процесуалната недопустимост на иска поради неизпълнение на изискването на § 6а ПЗР на ЗППДОбП /отм./, като е изложил съображения, че исковата молба е редовна и с нея е предявен един иск за заплащане на извършени СМР, а не обективно съединени такива, и поради това не се е налагало тяхното разграничаване. Счетено е, че макар и кредиторът да не е уведомил органа по чл. 3 ЗППДОбП, той губи правата си спрямо последния, но не и спрямо приватизираното предприятие. Относно довода на ответника за “влизане на договора в сила” е прието, че той е неоснователен, тъй като предаването на сградата в груб строеж не е условие за влизане на договора в сила, а начален момент от който тече срока за изпълнение.
Въззивният съд приема, че липсата на подпис от страна на възложителя върху представените по делото 22 броя акта обр. 19 СМР /подписаните от инж. С били за корекция в цените, а не за приемане на отразените в тях СМР/, установяват факта, че работите не са приети, но не и обстоятелството че същите не са били извършени, като в тази насока излага съображения защо кредитира дадените свидетелски показания.
Софийският апелативен съд счита, че не е налице изтекла погасителна давност за исковата претенция в размер на 550000,00 лева, предявена по реда на чл. 116 ГПК на 18.11.2005 год., като приема, че давността тече от момента когато вземането е изискуемо, при договора за изработка вземането за възнаграждение ставало изискуемо с приемането на работата, и тъй като в процесния случай тя не е приета, не е започнал да тече и давностен срок. По отношение размера на иска е прието, че той е основателен до размера на 602 268,89 лв. – това е стойността на извършените СМР от 580 160,00 лв., според основното заключение на вещото лице Ц. , и 22 162, 89 лв. по техническата експертиза на в. л. Керемидарски за ел. частта на изпълнението – външно кабелно захранване, ел. табла и външни инсталации.
Възивното решение е неправилно.
В нарушение на чл. 189 ал. ІІ ГПК /отм./ въззивният съд не излага мотиви защо приема за меродавно при разчитане на сметните отношения между страните основното заключение на вещото лице Ц. , съгласно което стойността на извършените СМР се определя към момента на изготвяне на заключението. Настоящият състав счита, че неправилно е била поставена задачата на вещото лице и затова при определяне размера на дължимото възнаграждение за извършените от ищеца СМР, експертизата е направила изчисления по отделните видове работи по процесните актове обр. 19, към момента на изготвяне на заключението. Съгласно приетото в раздел ІІІ т. 2 на договора от 20.09.2000 год., изплащането на извършените СМР се извършва ежемесечно, въз основа на акт обр. 19, на база действително извършените работи по офертни цени, от което следва, че страните сами са посочили момента към който следва да се определи стойността на извършеното строителство. Ето защо, ВКС ІІ т. о. счита, че стойността на строителството трябва да бъде определена към деня на съставяне на процесните актове обр. 19, а при непредставяне на доказателства за офертни цени, извършените отделни видове СМР трябва да бъдат определени по пазарните цени, но също към този момент – деня на съставяне на актовете обр. 19. Допускането на експертиза за изготвяне на заключение в посочения смисъл може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, съгласно т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, при което съдът следва да се произнесе и по направените от ответника възражения за недопустимост на иска поради неспазване на § 6а ПЗР на ЗППДОбП за уведомяване на органа по чл. 3 от същия закон, както и по възражението за изтекла погасителна давност.
Водим от горното Върховният касационен съд второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 173/27.02.2008 год. по т. дело № 1000/2005 год. Софийският апелативен съд, допълнено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ с решение № 86/04.07.2008 год., постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд, друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: