О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 446
София, 25.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 372/2010 г.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. К. от гр. Б. против определение № 35 от 26.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което се отменя определение № 1 от 29.12.2009 г. по ч. гр. д. № 996/2009 г. на Окръжен съд гр. Б. и се допуска обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от „Б” ЕООД срещу жалбоподателя, за сумата от 33 096,29 лв. без ДДС, представляваща неплатени, но извършени СМР по договор за строителство от 17.06.2008 г. чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху недовършена жилищна сграда в етап груб строеж до трета плоча от ЗП 126 кв. м., РЗП – 224 кв. м., построена в УПИ Х – 225 в кв. 21 по плана на с. К., общ. Камено, като обезпечителната заповед ще бъде издадена след внасяне на парична гаранция в размер на 3 000 лв. в 7 дневен срок по сметка на БОС.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за делото, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба “Б” ООД гр. Б. по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, а по същество навежда и доводи за нейната неоснователност.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
С определение № 35 от 26.01.2010 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 20/2010 г., след отмяна на определение на БОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Б” ЕООД против П. И. К. за сумата от 33 096, 29 лв. (без ДДС), представляваща стойността на извършени, но незаплатени СМР по договор за строителство от 17.06.2008 г. чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху недовършена жилищна сграда в етап груб строеж до трета плоча от ЗП 126 кв. м., РЗП – 224 кв. м., построена в УПИ – 225 в кв. 1 по плана на с. К., общ. Каменово.
Поради отказа на съдията по вписванията да впише наложената възбрана върху недвижимия имот на жалбоподателя, основан с липсата на достатъчно данни за индивидуализацията му, молителят (ответник в настоящото производство) депозирал пред въззивния съд молба с вх. № 1 733/01.03.2010 г. за допълване на определението с посочване на границите и площта на възбранения с него имот. Препис от молбата е връчен на частния жалбоподател на 05.03.2010 г., в отговор на която последният депозирал становище по нея на 08.03.2010 г. (вх. № 1 942).
Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК преклузивният срок за обжалване на определението, с което се уважава молбата за допускане на обезпечението започва да тече за ответника от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е. определящ за началния момент на срока е фактът на узнаване от ответника за допуснатото срещу него обезпечение. В разглеждания случай факт с посоченото правно значение се явява датата 05.03.2010 г., на която настоящият жалбоподател е получил препис от молбата за допълване на определението, с което по отношение на притежавания от него недвижим имот е допуснато обезпечение чрез налагане на “възбрана”. Изложеното позволява да се приеме, че срокът за обжалването му, установен с нормата на чл.396, ал.1 ГПК е изтекъл на 12.03.2010 г. Частната касационна жалба е депозирана в регистратурата на БАС на 18.03.2010 г., по делото липсват доказателства за подаването й по пощата в срока по цитираната разпоредба, обстоятелство, обуславящо извода, че същата е просрочена.
По изложените съображения настоящия състав на приема, че частната жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. И. К. от гр. Б. против определение № 35 от 26.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: