О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 447
София, 25.06. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 474/2010 г.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. И. от гр. С. против определение № 659 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Софийски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение от от 10.02.2010 г. по ч. гр. д. № 295/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – Д състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване на внесената от него по делото гаранция в размер на 17 480 лв.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и да се разпореди освобождаване на внесената от него гаранция.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
С атакувания съдебен акт въззивният съд е потвърдил определението на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване на внесената от него гаранция в размер на 17 480 лв. по отменено допуснато обезпечение в негова полза. Гаранцията съставлява елемент (предпоставка) за допускане на обезпечителната мярка и процесуалния ред за внасянето й и за отмяната й (освобождаването) следва съдбата на обезпечителната мярка – ред като този по чл. 402 ГПК (в този смисъл е определение № 591/02.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по ч. т. д. № 450/2009 г.)
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 403 във вр. с чл. 402 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки гаранцията може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или ще бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по освобождане на внесената гаранция произтича от закона – чл. 402 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу първоинстанционното определение за отхвърляне на молбата на жалбоподателя, като е проверил неговата правилност и не се е произнесъл за първи път по искането за освобождаване на внесената гаранция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, да приеме, че поради процесуалната й недопустимост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Л. Л. И. от гр. С. против определение № 659 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: