О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 10.06.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на втори юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №486/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р. П. И. ЕГН: ********** от гр. В. срещу въззивно решение № 15 от 05.03.2010 г.на Варненски апелативен съд по гр.д. №69/2010 г. , с което е потвърдено решението на Варненски окръжен съд № 521 от 18.12.2009, постановено по т.д. №379/09 по описа на съда, с което е отхвърлена молбата на касатора по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу „М”Е. със седалище гр. В. на основание неплатежоспособност. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и да се уважи молбата по чл.625 от ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Като евентуални основания се сочи, че правният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност срещу „М”Е. , апелативният съд е приел, че клаузата за дължимостта на неустойка за забава от страна на ответното дружество като страна по договор с молителя е нищожна, поради това, че с оглед прекомерно високия размер и липсата на краен предел тази уговорка нарушава закона и добрите нрави – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Като такава същата не поражда действие и доколкото твърдяната неплатежоспособност на ответното дружество се основава само на вземането за неустойка на молителя-касатор към него, то липсва изискуемо парично задължение по търговска сделка на молителя към ответника като предпоставка за състоянието на неплатежоспособност по чл.608 от ТЗ, от което следва, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1 , т.т.1-3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Доколкото в същото ТР, ОСГТК на ВКС приема, че касационната инстанция може само да уточни и конкретизира правният въпрос , то същият се свежда до това, дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна , поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерност на размера и липсата на краен срок. По този въпрос има произнасяне от страна на ВКС с решение по реда на чл.290 от ГПК/Р. №4/25.02.09 г. по т.д. № 395/08 на І г.о. /, което представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК. Решението предмет на настоящото касационно обжалване съдържа отговор на релевантния за спора правен въпрос, различен от този даден от ВКС в цитираното решение постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което е налице основанието предвидено за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1 , т.1 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС, наличието на което обоснована допускането до касация.
Отделно от изложеното липсва единна практика по въпроса и по новия съдопроизводствен ред , което е констатирано изрично от председателя на ВКС в отправеното искане до ОС на ТК за нормативно тълкуване по реда на чл.129 ЗСВ и е дало основание за образуването на тълк. дело №1 /2009 г., от което следва да се приеме, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 05.03.2010 г.на Варненски апелативен съд по гр.д. №69/2010 г..
УКАЗВА на касатора Р. П. И. ЕГН: ********** със съд. адрес: гр. В., п.к. 9000, бул. „. приморски полк”№57 а –адв. И. К. от ВАК в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 125 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 във вр. с чл. 24 ал.1,т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: