О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София,17.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 164/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” Е. със седалище в гр. В. чрез процесуалния му представител, срещу решение № 350 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 453/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 77 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 541/2008 г. на Велинградски районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на „Т” ООД сумата 14 500 лв., представляваща неизплатен остатък от продажна цена по договор от 27.06.2005 г., обезщетение за забава за периода 28.06.2005 г. – 22.04.2008 г. в размер на 5 446.36 лв. и разноски в размер на 1 602.86 лв., като са присъдени разноски за въззивното производство в полза на ищеца в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон като е основал решението си на факти, приети за установени чрез заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвена върху ксерокопие от договора за продажба, чийто оригинал не е представен по делото. Според касатора, съдът е процедирал в противоречие с разпоредбата на чл.161 от ГПК като не е приел за доказано твърдението му за нищожност на договора след отказа на ищеца да представи оригинала на документа. Релевирани са и доводи за незаконосъобразност на изводите за неоснователност на поддържаното от касатора възражение за нищожност на договора за продажба.
Основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са изложени от касатора в писмени молби от 02.12.2009 г. и от 14.12.2009 г., първата от които съставлява уточнение на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и е неотносима към производството по чл.288 от ГПК. Във втората молба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, относими към правото на защита на касатора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно : 1. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и да се приеме за доказано твърдението на ответника за нищожност на договора за продажба поради неподписването му от „правоимащо лице”, след като договорът е оспорен с отговора на исковата молба и ищецът умишлено е създал пречки за представянето му в оригинал; 2. Следва ли да бъде задължен ищецът да представи по делото намиращия се у него оригинал при направено от ответника искане; 3. Следва ли да се назначи повторна съдебно-почеркова експертиза, ако първоначалната е изготвена върху оспорено ксерокопие на документ.
Ответникът по касационната жалба „Т” ООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 13.01.2010 г. и изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради липса на надлежно формулирани и доказани основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касатора осъдителни искове, квалифицирани като такива по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните в процеса доказателства, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от сключен на 27.06.2005 г. договор за продажба на автобус марка „С”, модел SG 221 UL, по силата на който за ответника – купувач е възникнало и съществува неизпълнено задължение за плащане на сумата 14 500 лв., уговорена като продажна цена на закупения автобус. Твърденията и възраженията на ответника за нищожност на договора поради неподписването му от продавача са счетени за недоказани и неоснователни предвид представеното от ищеца неоспорено пълномощно, въз основа на което е сключен договорът, и констатациите в заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, че договорът е подписан от овластения пълномощник на продавача.
В хода на процеса ответникът е направил искане за представяне на оригинала на договора за продажба, приложен към исковата молба във формата на заверено ксерокопие, за извършване на повторна съдебно-почеркова експертиза с изследване на оригиналния подпис на продавача. Оригиналът не е представен от ищеца с обяснения, дадени от процесуалния му представител, че оригиналният договор е предаден при подписването му на ответника – купувач, за да бъде извършена регистрация на автобуса в КАТ при МВР. Въззивният съд е преценил обясненията във връзка с приетите и неоспорени удостоверения от Сектор „П” при ОД на МВР – гр. П., според данните в които първоначалната регистрация на автобуса по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. на територията на Република България е извършена от ответното дружество въз основа на договора от 27.06.2005 г. С оглед на тези обстоятелства, в решението си съдът е приел за неоснователни доводите на ответника, че непредставянето на оригиналния договор за изготвяне на почерковата експертиза съставлява основание по чл.161 от ГПК да се приеме за доказана нищожността на договора за продажба поради липса на положен от продавача подпис. Изложени са съображения, че след като ответникът е регистрирал автобуса с оригинала на договора, искането за представяне на оригинала от насрещната страна съставлява злоупотреба с процесуални права, а невъзможността да се изготви почеркова експертиза чрез изследване на оригиналния подпис на продавача е последица от поведението на самия ответник и не се дължи на създадени от ищеца процесуални пречки.
Допускането на касационно обжалване е обусловено от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания, които според настоящия състав не са осъществени по отношение на обжалваното въззивно решение.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, макар и значими за правилното разрешаване на възникналия между страните правен спор, не са обуславящи за крайния изход на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.161 от ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./, аналогична на чл.128, ал.2 от отменения ГПК от 1952 г., предвижда процесуална възможност за съда с оглед на конкретните обстоятелства по делото да приеме за доказани определени факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Прилагането на неблагоприятните последици по чл.161 от ГПК предпоставя процесуални действия или бездействия на страната, в резултат на които делото не може да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за правния спор факти. В конкретния случай процесуалноправните въпроси във връзка с приложението на чл.161 от ГПК са обосновани от касатора с теза, че след като ищецът не е представил оригинала на договора за продажба, на който основава исковите си претенции, въззивният съд е следвало да приеме за основателно възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие за сключването му от страна на продавача /в такъв смисъл следва да се тълкува твърдението, че договорът е нищожен, тъй като не е подписан за „продавач” от оправомощено лице/. Действително, договорът за продажба е депозиран от ищеца във вид на заверено ксерокопие и въпреки определението на съда по чл.190 от ГПК, оригиналът на същия не е представен по делото. Следва да се отбележи, че оригиналът на документа е изискан от ответника – касатор единствено във връзка с ангажираната повторна съдебно-почеркова експертиза, не и при условията на чл.183 от ГПК, доколкото страните не са спорили за неговото съществуване като документ. Независимо от непредставянето на оригинала, въззивният съд е основал изводите си за основателност на предявените искове и за неоснователност на възражението за нищожност на договора на експертното заключение, изготвено върху оспореното ксерокопие, като се е мотивирал с две съображения : Първо, че с оглед на доказателствата за извършена от ответника регистрация на автобуса следва да се приеме за истинно твърдението на ищеца, че не разполага с оригинал на договора, тъй като същият е предаден на ответника за целите на регистрацията; Второ, че почерковата експертиза на ксерокопието не е оспорена от ответника и отсъствието на оригиналния договор не е препятствало изследването на подписите в документа. Изложеното сочи, че отказът на съда да приложи последиците на чл.161 от ГПК при разглеждане на релевираното възражение за нищожност на договора за продажба произтича от преценката на конкретните обстоятелства по делото в рамките на предоставената му от процесуалния закон правораздавателна власт. Правилността на тази преценка подлежи на проверка в производството по чл.290 и сл. от ГПК, но не може да бъде ревизирана по повод на основанията за допускане на касационно обжалване, каквато цел преследва касаторът с поставянето на разглежданите процесуалноправни въпроси. Въпросите не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК и са неотносими към приложното поле на касационното обжалване.
Освен отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не е доказано наличието и на нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, посочени бланкетно в молбата – изложение към касационната жалба. Касаторът не е цитирал решения на Върховен касационен съд, относими към поставените процесуалноправни въпроси, което изключва достъпа до касационно обжалване на визираните в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания. Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно и липсата на аргументация е достатъчна, за да не бъде допуснато обжалване на разглежданото основание, включително като се има предвид ясната формулировка на разпоредбата на чл.161 от ГПК, по приложението на която няма противоречия в съдебната практика.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 453/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 350 от 01.07.2009 г., постановено по гр. д. № 453/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :