О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 27.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 784/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Б. от с. В. дол, общ. Баните, срещу решение № 112 от 04.06.2009 г. по в. гр. д. № 519/2008 г. на Смолянски окръжен съд. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Смолянски районен съд решение № 165 от 06.08.2007 г. по гр. д. № 914/2006 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Т. Б. против Е. „Р” искове за заплащане на сумите 6 283 лв. – възнаграждение за извършена работа по поддръжка на пътната мрежа с. Д. с. Загражден и с. Б. с. Вълчан дол през зимата на 2003/2004 г., 1 256.60 лв. – ДДС върху възнаграждението, и 100.40 лв. – лихва за забава, като са присъдени разноски в полза на ответника.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.218з, ал.1 от ГПК /отм./ като не е изпълнил задължителните указания в решението на Върховния касационен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане, да обсъди в съвкупност всички доказателства и признанията на ответника, съдържащи се в обясненията му пред органите на досъдебното производство по приложена прокурорска преписка. Изразява несъгласие с констатациите на съда относно доказателствената стойност на представените от ответника разписки, имащи за цел да установят твърдяно от последния плащане на претендираните чрез исковете парични суми, като развива подробни аргументи за тяхната неистинност. Позовава се на необоснованост и незаконосъобразност на изводите за недължимост на търсеното възнаграждение за извършена работа, довели до неправилност на атакувания съдебен акт. Предвид съображенията в касационната жалба, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за водене на делото.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържат се твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната и с казуалната практика на ВС и ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са определени следните въпроси : Задължителни ли са при новото разглеждане на делото от въззивния съд указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението по чл.218з, ал.1 от ГПК /отм./; Каква е доказателствената стойност на оспорена разписка за извършено плащане на възнаграждение по договор за изработка и на писмени обяснения, дадени от една от страните в процеса пред органите на досъдебното производство; Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и на тази база да формира изводите си за съществуване на претендираното чрез предявения иск материално право, като изложи убедителни мотиви в тяхна подкрепа. Тезата за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК е аргументирана с твърдения за противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/1985 г. и с цитирани решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – с липса на съдебна практика по поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. С. в качеството на Е. „Р” – с. В., общ. Баните, не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено при условията на чл.218з, ал.1 от ГПК /отм./ след отмяна на предходно въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, Смолянски окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянски районен съд за отхвърляне на предявените от А. Т. Б. против Е. „Р” обективно съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение по договор за поддръжка на пътна мрежа през зимния сезон на 2003/2004 г., ведно с ДДС и обезщетение за забава. Въззивният съд е приел за безспорно сключването на неформален устен договор между страните от м. декември 2003 г., с който ответникът Е. „Р” е възложил на ищеца А. Б. да извършва срещу възнаграждение опесъчаване на пътна мрежа с товарни автомобили за периода 2003 г. – 2004 г., но е счел исковете за заплащане на възнаграждение и ДДС по договора за неоснователни по съображения, че претендираните суми са платени изцяло и не се дължат от ответника. Изводът за заплащане на възнаграждението е обоснован с приетите по делото 2 бр. разписки от 01.04.2004 г. и 08.09.2004 г., които са представени от ответника и съдържат изявления на ищеца, че е получил сумите 3 278 лв. и 4 261 лв. като възнаграждение по договора за опесъчаване на пътна мрежа. Разписките са оспорени от ищеца, но оспорването е счетено за недоказано и неоснователно след съвкупен анализ на останалите доказателства по делото. В изпълнение на указанията в отменителното решение по т. д. № 248/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд е допуснал ангажираните с въззивната жалба на ищеца доказателства – свидетелски показания и разширена съдебно-графическа експертиза за изследване на оспорените разписки. При постановяване на решението съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност свидетелските показания относно предаването и получаването на паричните средства между страните и неоспореното заключение на графическата експертиза, според което подписите под текста на оспорените разписки е положен от А. Б. и няма данни да е пренасян от други документи, и оттук е достигнал до извода, че разписките са автентични и удостоверяват отразеното в съдържанието им плащане на спорните суми. Обсъдени са и доводите на ищеца, че разписките са съставени за целите на процеса, тъй като ответникът не ги е представил и не се е позовал на тях в хода на образуваното срещу него досъдебно производство, където е поддържал различна теза относно изпълнението на задълженията си по договора от м. декември 2003 г. Доводите са приети за неоснователни с мотив, че обясненията на ответника пред органите на досъдебното производство не променят извода за достоверност на оспорените разписки, произтичащ от анализа на събраните доказателства, предвид възможността те да са съставени в по-късен момент спрямо действителната дата на плащане на дължимите суми. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките, визирани в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значими за изхода на конкретното дело материалноправни и процесуалноправни въпроси /чл.280, ал.1 от ГПК/, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решавани са противоречиво от съдилищата /т.2/ или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси имат принципно значение за изхода на делото и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Съобразяването на указанията на касационната инстанция в производството за ново разглеждане на делото, обсъждането на доказателствата в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и излагането на мотиви към съдебното решение съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ съставляват процесуални действия на съда, които рефлектират върху правилността на решението и обуславят уважаването или отхвърлянето на предявения иск.
Независимо от значимостта на поставените въпроси, по отношение на същите не са осъществени допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е допуснал твърдените отклонения от задължителната и от казуалната практика на ВС и ВКС, на която се позовава касаторът. В цитираните в изложението решения № 644/13.12.2007 г. по т. д. № 321/2007 г. на ВКС, І т. о., и № 201/13.03.2003 г. по гр. д. № 854/2002 г. на ВКС, V г. о., е прието, че указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане – извод, който произтича от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.218з, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./, прилагана безпротиворечиво в практиката на съдилищата. Процесуалните действия на Смолянски окръжен съд, извършени в хода на новото разглеждане на делото, са в пълно съответствие с константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.218з, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./, което изключва основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по отношение на първия поставен процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е изпълнил всички дадени от касационната инстанция указания, като е допуснал и събрал посочените в решението по т. д. № 248/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. доказателства, анализирал е в съвкупност събраните при първоначалното и при новото разглеждане на делото доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните и по този начин е достигнал до крайния извод за неоснователност на предявените искове. Правилността на изводите на решаващия съд подлежи на проверка в производството по чл.290 от ГПК и не може да бъде преценявана в производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби. Дори изводите да са неправилни, те не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението, тъй като основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т. 3 от ГПК са различни от общите отменителни основания по ч.281, т.3 от ГПК /в този смисъл т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато отклонение от задължителната практика на Върховния съд – ППВС № 1/1985 г., и от трайната практика на касационната инстанция във връзка с изискването на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ за мотивираност на съдебното решение. Обжалваното решение е придружено с подробни мотиви, в които са изложени изводите на въззивния съд относно правнорелевантните факти по делото, събраните доказателства и основателността на поддържаните от страните доводи и възражения. При наличие на пълни и изчерпателни мотиви по спорния предмет на делото не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС, за да бъде допуснато до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по повод на посочените процесуалноправни въпроси е бланкетно и не следва да бъде обсъждано.
Като лишен от значение за крайния изход на делото следва да бъде определен поставеният от касатора въпрос за доказателствената сила на дадените от ответника в хода на досъдебното производство писмени обяснения по повод на спорното правоотношение. При преценката за съществуване на претендираните чрез исковете парични вземания и в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС въззивният съд е обсъдил обясненията и не е отрекъл принципно тяхната доказателствена стойност, но е приел, че те не променят произтичащия от съвкупната преценка на доказателствата извод за погасяване на вземанията чрез плащане. Произнасянето по въпроса за доказателствената стойност и правна значимост на обясненията не е решаващо за отхвърлянето на осъдителните искове, поради което е извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението на Смолянски окръжен съд по гр. д. № 519/2008 г. не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 112 от 04.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 519/2008 г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :