О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 07.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 477/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. С. срещу определение № 437 от 06.04.2010 г. по ч. гр. д. № 519/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение № 1* от 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1604/2010 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост, поради което прави искане за неговата отмяна. Излага доводи, че съдът неправилно е преценил подсъдността на подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед, съобразно разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК, без да вземе предвид изключващата приложението й специална разпоредба на чл.536, ал.3 от ТЗ. Твърди, че след като в записа на заповед не е посочено място на плащане, по силата на чл.536, ал.3 от ТЗ мястото на издаването му – гр. С., следва да се счита за местожителство на издателя, а сезираният Бургаски районен съд – за съд, компетентен да се произнесе по подаденото заявление.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Застъпва се становище, че обжалваното определение съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – дали в хипотезата на чл.536, ал.3 от ТЗ местожителството на издателя на записа на заповед е определящо за местната компетентност на съда, който следва да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано пред Бургаски районен съд по подадено от Д. Г. Д. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Д. С. с посочен в заявлението постоянен адрес в гр. С.. Заявлението е основано на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед от 19.05.2009 г., издаден от длъжника С. С. в гр. С..
С определение от 09.03.2010 г. Бургаски районен съд е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ответника – длъжник. Прекратяването е аргументирано с изменената със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.42/2009 г., разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, според която заявлението следва да бъде подадено до районния съд по постоянния адрес на ответника.
Сезиран с частна жалба от заявителя, Бургаски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение, след като е съобразил посочения в заявлението постоянен адрес на длъжника в гр. С.. Изложени са съображения, че след законодателното изменение на чл.411, ал.1 от ГПК, предхождащо датата на подаване на заявлението, не съществува възможност за избор на местна подсъдност от заявителя, а по изрично разпореждане на закона компетентен да разгледа заявлението е районният съд, в чийто район се намира постоянният адрес или седалището на длъжника.
Достъпът до касационно обжалване по отношение на атакуваното с частната жалба въззивно определение е обвързан от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, съгл. чл.274, ал.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото /чл.280, ал.1 от ГПК/, по отношение на който са осъществени някоя от допълнителните предпоставки по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че атакуваното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос дали разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ е приложима при определяне на местната подсъдност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед не отговаря на основното изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да е обуславящ за изхода на делото. За да се произнесе относно местната подсъдност, въззивният съд е съобразил единствено процесуалноправната норма на чл.411, ал.2 от ГПК в редакцията след изменението, обн. в ДВ бр.42/2009 г., и релевантният за приложението й факт, че в конкретния случай постоянният адрес на ответника – длъжник се намира в гр. С., т. е. в съдебния район на Софийски районен съд. Доколкото определението не съдържа произнасяне по повдигнатия от жалбоподателя процесуален въпрос, същият не би могъл да обоснове приложното поле на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че въпросът има обуславящ характер, не е осъществена сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правилото за определяне на местната подсъдност в заповедното производство е регламентирано в изричната разпоредба на чл.411, ал.1 от ГПК /ред. ДВ бр.42/2009 г./. Цитираната разпоредба е ясна, категорична и не се нуждае от тълкуване – тя постановява, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, независимо от основанието, въз основа на което се иска издаване на заповед за изпълнение. С определение № 515 от 14.09.2009 г. по ч. т. д. № 257/2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, се е произнесъл по приложението на чл.411, ал.2 от ГПК в смисъл, че след изменението на чл.411, ал.2 от ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.42/2009 г., местно компетентен съд по заявление за издаване на заповед за изпълнение е единствено районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. При наличие на съдебна практика, даваща отговор на поставения въпрос, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 437 от 06.04.2010 г. по ч. гр. д. № 519/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :