О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 29.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 501/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В” Е. със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М. Т. , срещу определение № 188 от 17.02.2010 г. по ч. гр. д. № 121/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.11.2009 г. по гр. д. № 822/2009 г. на Бургаски районен съд за връщане като просрочена на подадената от „В” Е. молба за отмяна на постановено по същото дело неприсъствено решение на основание чл.240, ал.1 от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна.
В изложение от 28.04.2010 г. се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като „съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос като е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, което от своя страна води до неправилно прилагане на закона”. Възпроизведени са и част от доводите в частната касационна жалба за незаконосъобразност на възприетите от въззивния съд изводи, свързани с преценката относно приложението на чл.50, ал.4 от ГПК и спазването на срока за подаване на молбата за отмяна на неприсъствено решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него определение на Бургаски районен съд, с което е върната молбата на „В” Е. за отмяна на постановеното по гр. д. № 822/2009 г. неприсъствено решение, Бургаски окръжен съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в чл.240, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок, считано от датата на връчване на решението на молителя – ответник по реда на чл.50, ал.2 от ГПК – 17.07.2009 г.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с което е потвърдено първоинстанционно определение с преграждащ характер спрямо развитието на делото. Предвид изричната разпоредба на чл.274, ал.3 от ГПК, въззивното определение подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.
В конкретния случай частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Депозираното на 23.04.2010 г. „изложение” възпроизвежда доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност на извършената от въззивния съд преценка относно редовността на процедурата по връчване на неприсъственото решение по реда на чл.50, ал.2 от ГПК и началния момент, от който е започнал да тече едномесечният срок по чл.240, ал.1 от ГПК за подаване на молба за отмяна на решението. Допуснатите от въззивната инстанция нарушения на закона са регламентирани от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основания за касационно обжалване на съдебните актове, които са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността му. Непосочването на значимия правен въпрос от частния жалбоподател и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване в съответствие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 121/2010 г. на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 188 от 17.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 121/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :