О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 31.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 395/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. А. и Л. М. А. – двамата от гр. С., срещу определение № 187 от 05.03.2010 г. по ч. т. д. № 132/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от същите частна жалба против въззивно определение № 7321/02.07.2009 г. по ч. т. д. № 863/2009 г. на Софийски градски съд /погрешно посочен като Софийски апелативен съд/.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е нищожно и неправилно поради отказа да бъде разгледана по същество частната им касационна жалба. Правят искане за отмяна на определението и за произнасяне по основателността на жалбата.
Ответникът по частната жалба „О” АД не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Е. А. и Л. А. против определение на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 3853/2009 г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите по реда на чл.396 от ГПК частна жалба срещу определение от 21.08.2008 г. по ч. гр. д. № 23036/2008 г. на Софийски районен съд, 40 състав, за отказ да бъде допуснато обезпечение на предявени по делото искове против „ОББ” АД.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, тричленният състав е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея въззивно определение по чл.389 от ГПК не прегражда развитието на делото, не дава разрешение по същество на други производства и не прегражда развитието им, поради което е извън подлежащите на касационен контрол определения по чл.274, ал.3 от ГПК. Като допълнителен аргумент съставът се е позовал на разрешението в т.6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което определенията по чл.315 от ГПК /отм./, аналогичен на чл.396 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, могат да се обжалват пред Върховния касационен съд единствено в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
Обжалваното определение е правилно.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. В останалите случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани по касационен ред само когато са постановени при условията на чл.274, ал.1 от ГПК, т. е. за първи път в хода на въззивното производство по разглеждане на делото.
Атакуваното пред тричленния състав на Върховен касационен съд определение е постановено от въззивен съд при условията на чл.396 от ГПК, а именно – по повод на частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск по реда на чл.389 от ГПК. Определението за обезпечение на иск няма преграждащ характер спрямо развитието на делото, с оглед на което обжалваемостта му пред Върховния касационен съд не произтича от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде обосновано и с предпоставките на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с въззивното определение не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При тези обстоятелства, след като въззивното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове на въззивни съдилища, за които е предвиден касационен контрол за законосъобразност, касационното му обжалване е процесуално недопустимо.
Законосъобразни са изводите на тричленния състав, основани на даденото в т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС разрешение по повод реда за обжалване и инстанционния контрол на определенията по чл.315 от ГПК /отм./. Посоченото тълкувателно решение не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. С обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл за пръв път по основателността на молба за допускане на обезпечение, каквато теза поддържат частните жалбоподатели, а е разгледал частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.389 от ГПК и с това е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по обезпечението – т.6 от ТР №1/2001 г.
Предвид изложените съображения, определението на тричленния състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Е. А. и Л. А. , следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 187 от 05.03.2010 г., постановено по ч. т. д. № 132/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :