О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София,18.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 420/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. Т. от гр. В., приподписана от адвокат Ж, против определение № 78 от 23.02.2010 г. по ч. гр. д. № 56/2010 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.11.2009 г. по гр. д. № 117/2009 г. на Видински районен съд за връщане на подадената от И. Т. въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение поради невнасяне на държавна такса.
Частната жалбоподателка прави искане за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че е внесла в указания от съда срок дължимата такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, поради което връщането на жалбата е незаконосъобразно.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и твърдения, че „същественият по делото материалноправен въпрос за законността на разпореждането за връщане на въззивната жалба” е „от значение за точното прилагане на закона, което е основната цел на правосъдната система, и за развитието на правото”. С. изложението са представени определения на Елховски районен съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, без да са релевирани доводи за наличие на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Ответницата по частната касационна жалба Н. А. Д. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на Видински районен съд, с което е върната въззивната жалба на И. Т. срещу решението по гр. д. № 117/2009 г., съставът на Видински окръжен съд е приел, че разпореждането е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като в указания от първоинстанционния съд едноседмичен срок жалбоподателката не е представила доказателства за внасяне на държавната такса за въззивно обжалване.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с което е потвърдено първоинстанционно разпореждане с преграждащ характер спрямо развитието на делото. Предвид изричната разпоредба на чл.274, ал.3 от ГПК, въззивното определение подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС. или ВКС. /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. , посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира, когато е неясно поставен.
В разглеждания случай частната жалбоподателка не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за крайния изход на делото. Единственият довод, с който е аргументирано приложното поле на касационното обжалване, е неправилността на въззивното определение поради противоречието му със закона. Изложението не съдържа твърдения за разрешен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил връщането на въззивната жалба при предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. Нарушението на закона е регламентирано от законодателя в чл.281, т.3 от ГПК като основание за касационно обжалване на съдебните актове, което е различно от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността му. Непосочването на значимия правен въпрос от частната жалбоподателка и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване, без да се обсъжда бланкетното позоваване на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, в съответствие с даденото в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. разрешение.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 56/2010 г. на Видински окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 78 от 23.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2010 г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :