О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 27.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 378/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. Б. от гр. В. срещу определение № 747 от 23.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 635/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната й жалба против определение № 232 от 21.05.2009 г. по в. ч. гр. д. № 354/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа доводи, че обжалваемостта на атакуваното пред тричленния състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, въззивно определение произтича от разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК, която е приложена стеснително и частната жалба срещу определението неправилно е приета за процесуално недопустима.
Ответникът по частната жалба „Е” ЕООД със седалище в гр. В. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил без разглеждане частната жалба на К. Б. срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение по в. ч. гр. д. № 354/2009 г., с което след отмяна на определение по ч. гр. д. № 307/2009 г. на Великотърновски районен съд е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на изпълнението, на основание чл.420, ал.2 от ГПК, по изпълнително дело № 54 по описа на частен съдебен изпълнител Р. К. с рег. № 7* гр. В., образувано по повод издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба поради процесуалната й недопустимост, тричленният състав е приел, че определението на въззивния съд по чл.420, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Недопустимостта на обжалването е аргументирана с характера на заповедното производство и с целената чрез него бързина, изключваща триинстанционното разглеждане на постановените в рамките на същото съдебни актове. Изложени са съображения, че с определението по чл.420, ал.2 от ГПК не се прекратява по-нататъшното развитие на делото и не се дава разрешение по същество на други производства, доколкото то има несамостоятелно привременно значение, наподобяващо защитата на взискателя по реда на чл.250 от отменения ГПК от 1952 г., поради което даденото с т.6 от ТР № 1/2001 г. разрешение по повод реда за обжалване на определенията по чл.250 от ГПК /отм./ не е загубило сила.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на цитираната разпоредба, на обжалване подлежат само въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. В останалите случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са постановени при условията на чл.274, ал.1 от ГПК.
Обжалваното пред тричленния състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, определение е постановено от въззивен съд по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което съдът се е произнесъл по искане за спиране на изпълнението при предпоставките на чл.420, ал.2 от ГПК. Определението по чл.420, ал.2 от ГПК няма преграждащ ефект спрямо развитието на делото, за да е допустимо касационното му обжалване на основанието по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Произнасяйки се искането на длъжника за спиране на изпълнението, съдът постановява съдебен акт с привременно действие, който е свързан с последващата защита на страните в хода на заповедното производство по повод реализирането на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410, съответно чл.417 от ГПК. Поради факта, че определението по чл.420, ал.2 от ГПК е относимо към изпълнението на вземането, а не разрешава материалноправен спор за неговото съществуване, обжалваемостта на същото не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Изложеното обосновава извод, че атакуваното пред тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, въззивно определение е извън кръга актове по чл.274, ал.3 от ГПК, за които законодателят е предвидил касационен контрол за законосъобразност, откъдето произтича и недопустимостта на подадената частна касационна жалба.
Настоящият състав възприема напълно становището на тричленния състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, че недопустимостта на касационното обжалване спрямо определението по чл.420, ал.2 от ГПК може да бъде аргументирана и с разрешението, дадено с т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с обжалваемостта на определенията по чл.250 от ГПК /отм./, което не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Правната уредба на спирането на изпълнението по реда на чл.420, ал.2 от ГПК е аналогична на тази по чл.250 от ГПК /отм./, а според т.6 на ТР № 1/2001 г., инстанционният контрол за законосъобразност на определението за спиране на изпълнението се изчерпва с произнасянето на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 747 от 23.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 635/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :