О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 20.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 327/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. А. Н. от гр. С. срещу определение № 12 от 25.01.2010 г. по в. ч. гр. д. № 17/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 252 от 26.11.2009 г. по т. д. № 61/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима подадената от Ж. Н. частна жалба срещу определение № 244 от 16.11.2009 г. по същото дело за освобождаване на А. С. като синдик на „М” ЕООД /в несъстоятелност/- гр. Г. и за назначаване на М. И. Нейков за синдик на дружеството, на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводите на въззивния съд за недопустимост да бъде обжалвано определението на съда по несъстоятелност за назначаване на синдик в хипотезата на чл.657, ал.1, т.4 във вр. с ал.8 от ТЗ противоречат на чл.613а, ал.3 от ТЗ и са незаконосъобразни. Излага аргументи за липса на легитимация в полза на кредитора, по чието искане съдът по несъстоятелност е постановил замяна на синдика на „М” ЕООД /н./ на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, и за съществуване на отрицателни предпоставки по чл.655 от ТЗ за назначаване на новия синдик.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е мотивирано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В представеното с частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в определението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно : 1. Легитимиран ли е кредитор в производството по несъстоятелност да сезира съда с искане по чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, когато вземането му е оспорено чрез отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ; 2. Задължен ли е съдът по несъстоятелност „да приеме безпрекословно” посоченият в искането на кредитора синдик и възможно ли е този синдик да бъде „възстановен отново в производството по несъстоятелност” при влязло в сила определение по чл.657, ал.5 от ТЗ за предходното му освобождаване; 3. Подлежи ли на обжалване – изцяло или само в частта за назначаване на нов синдик, определението на съда по несъстоятелност по чл.657, ал.1, т.4 във вр. с ал.8 от ТЗ; 4. Какъв е процесуалният ред за защита на кредиторите срещу евентуална грешка на съда при назначаване на синдик в разглежданата хипотеза; 5. Когато са налице предпоставките за освобождаване на синдик по чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, но съществуват пречки за назначаване на посочения нов синдик, следва ли съдът по несъстоятелност да се произнесе по искането на кредитора с две отделни определения – за освобождаване на досегашния синдик и за отказ да бъде назначен новият синдик.
Ответникът по частната касационна жалба „Българска б. за развитие” АД – гр. С. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Ч. касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на частна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по несъстоятелност. Предвид характера на въззивното определение и разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, допустимостта на обжалването е обусловена от предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на които се позовава частният жалбоподател – определението трябва да съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение на Плевенски окръжен съд, постановено в производството по несъстоятелност на „М” ЕООД /н./ – гр. Г. по т. д. № 61/2007 г., за връщане като процесуално недопустима на подадената от Ж. Н. в качеството на кредитор с прието вземане към „М” ЕООД /н./ частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелност, с което на основание чл.657, ал.1, т.4 във вр. с ал.8 от ТЗ е освободена А. С. като синдик на „М” ЕООД /н./ и за синдик е назначен М. И. Нейков. Освобождаването и съответно назначаването на синдик на несъстоятелния търговец е постановено по повод искане на „Българска б. за развитие” АД – дружество, легитимирало се в искането като кредитор на длъжника с повече от половината от размера на вземанията в производството по несъстоятелност. За да потвърди определението за връщане на частната жалба, въззивният съд е приел, че императивната разпоредба на чл.657, ал.4, т.1 от ТЗ изключва изрично от въззивен контрол определенията на съда по несъстоятелност, с които се уважава искането на кредитор по чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, като дерогира общата разпоредба на чл.613а, ал.3 от ТЗ, уреждаща обжалваемостта на съдебните актове в производството по несъстоятелност. Въззивният съд не е обсъждал доводите на частния жалбоподател за наличие на отрицателни предпоставки по чл.655, ал.2 от ТЗ по отношение на новоназначения синдик с аргумент, че те касаят законосъобразността на определението по чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, което не може да бъде ревизирано поради забраната на чл.657, ал.4 от ТЗ.
Преценявайки мотивите към обжалваното определение, настоящият състав намира, че като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следва да бъде определен въпросът по т.3 от изложението – за процесуалната допустимост да се обжалва определението на съда по несъстоятелност, с което по искане на кредитор се освобождава синдик и се назначава нов синдик в производството по несъстоятелност на визираното в чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ основание, като с него е свързан и въпросът по т.5 – за съдържанието на акта, с който съдът се произнася по искането за замяна на синдик. Изводите на въззивния съд по тези въпроси са обусловили изхода на делото по подадената от жалбоподателя частна жалба, върната като процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение на съда по несъстоятелност, с което е изпълнено същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Всички останали въпроси касаят правилността на определението по чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ, а не процесуалната допустимост на инстанционното му обжалване, и с оглед на това не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване.
Независимо от значимостта на посочените процесуалноправни въпроси, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Преди всичко следва да се отбележи, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не се съдържат никакви аргументи в подкрепа на поддържаната от частния жалбоподател теза, че обуславящите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен от законодателя в нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Обжалваемостта на определенията, постановени от съда по несъстоятелност във връзка с освобождаване на синдик на визираните в чл.657, ал.1, т.1–т.6 и ал.2 от ТЗ основания, е регламентирана изрично в разпоредбата на чл.657, ал.4 от ТЗ. Според чл.657, ал.4, т.1 от ТЗ, на обжалване пред съответния апелативен съд подлежи само определението на съда по несъстоятелност, с което се оставя без уважение искане за освобождаване на синдик по ал.1, т.1–т.6 от ТЗ, а според чл.657, ал.4, т.2 от ТЗ – и определението за освобождаване на синдик на основанието по ал.2 на чл.657 от ТЗ. Нормата на чл.657, ал.4 от ТЗ е ясна, конкретна и не се налага да бъде тълкувана, за да се разкрие действителния й смисъл относно кръга определения по чл.657, ал.1 и ал.2 от ТЗ, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност. В съдебната практика не съществуват противоречия и затруднения при прилагането й, включително при разрешаване на въпроса за обжалваемостта на определението за освобождаване на синдик и за назначаване на нов синдик в хипотезата на чл.657, ал.1, т.4 във вр. с ал.8 от ТЗ. Изводът, че определението на съда по несъстоятелност, с което едновременно се освобождава синдика на основание чл.657, ал.1, т.4 от ТЗ и се назначава нов синдик, посочен в искането на кредитора /ал.8 на чл.657 от ТЗ/, не подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, се извлича чрез аргумент за обратното от чл.657, ал.4, т.1 от ТЗ. При наличието на ясна правна регламентация и непротиворечива константна съдебна практика по приложението на чл.657, ал.4 от ТЗ касационното разглеждане на частната жалба по поставените процесуалноправни въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което прави неоснователно искането за достъп до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 12 от 25.01.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 17/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :