О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 07.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 363/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. П. от гр. В. чрез процесуалния му представител адв. П, срещу определение № 688 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 1999/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за неговата отмяна. Основният му довод се свежда до липсата на предпоставки за съдебно упражняване на признатото в чл.34 от ЗС право на делба от насрещната страна в процеса поради отсъствие на спор между съсобствениците относно общия имот и квотите в съсобствеността.
Ответникът по частната жалба И. С. И. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение Варненски окръжен съд е прекратил производството по гр. д. № 1999/2009 г., образувано по въззивна жалба на А. В. П. срещу решение на Варненски районен съд по гр. д. № 1159/2009 г., с което по иск на И. С. И. е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 42 на ул. „С” № 95 в гр. В., между съделители и при квоти 1/6 ид. част за И. И. и 5/6 ид. части за А. П. Прекратяването на въззивното производство е аргументирано с неизпълнение на дадените с определение от 08.02.2010 г. указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба – посочване в какво се състои порочността на обжалваното решение и формулиране на надлежно искане по чл.260, т.4 от ГПК. Наред с това съдът се е позовал на явно противоречие между обжалването на решението по допускане на делбата от страна на жалбоподателя – ответник и изразеното от същия становище пред двете съдебни инстанции, че не оспорва правото на ищеца на делба, наличието на съсобственост върху имота и квотите, при които е поискана, съответно допусната, делбата.
Обжалваното определение е правилно.
Във въззивната жалба, с която частният жалбоподател е сезирал въззивния съд, не се съдържат доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение по допускане на делба на съсобствен между страните недвижим имот. Единственият аргумент, с който е обосновано искането на за отмяна на решението, е превратното упражняване на правото на делба от насрещната страна поради непредприемане на действия за доброволно прекратяване на съсобствеността преди завеждане на делото. Аналогични съображения в тази насока са изложени и в молбата – уточнение на въззивната жалба от 15.02.2010 г., депозирана по повод определение от 08.02.2010 г., с което въззивният съд е предоставил възможност на жалбоподателя да конкретизира по реда на чл.262 от ГПК въззивната жалба като посочи в какво се състои порочността на атакувания съдебен акт. Както в жалбата, така и в молбата, жалбоподателят е изразил изрично становище, че не оспорва по същество иска за делба, а оттук – и правилността на атакуваното решение относно обекта на съсобственост, кръга от съделители и квотите, при които е допусната делбата.
Правото на въззивна жалба е израз на правото на защита в гражданския процес и принадлежи на всяка от страните в процеса. Надлежното упражняване на това право предпоставя не само подаване на редовна жалба, съответстваща на установените в чл.260 от ГПК изисквания, в преклузивния срок за обжалване по чл.259 от ГПК, а и правен интерес за обжалващата страна от търсената чрез обжалването защита. В конкретния случай от съдържанието на въззивната жалба, с която частният жалбоподател е упражнил признатото му в чл.258 от ГПК право на обжалване, не следва извод за наличие на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба. При липса на твърдения за неправилност на обжалваното решение и с оглед изрично заявеното от жалбоподателя становище, че решението е правилно по отношение на квотите, обекта и субектите на делба, прекратяването на въззивното производство е законосъобразно. Производството е инициирано от страна, която не притежава правен интерес от въззивно обжалване, и с оглед на това не са налице предпоставки за неговото развитие и приключването му с акт по съществото на правния спор.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, свързани с приложението на нормата на чл.34 от ЗС. В чл.34 от ЗС е регламентирано правото на всеки съсобственик да поиска делба на съсобствена вещ. Съсобствениците имат право на избор по кой ред да упражнят потестативното право на делба – извънсъдебно чрез споразумение с другите съсобственици, когато има съгласие помежду им за прекратяване на съсобствеността, или по съдебен ред чрез предявяване на иск за делба. В конкретния случай ищецът – съсобственик е избрал исковия път за защита и действията му не съставляват превратно упражняване на признатото в чл.34 от ЗС право на делба, включително като се има предвид изразената от ответника – частен жалбоподател позиция пред първоинстанционния съд, че не съществува възможност за постигане на спогодба по предмета на делото, т. е. за доброволно прекратяване на съсобствеността върху общия имот.
По изложените съображения въззивното определение, с което е прекратено производството по гр.д. № 1999/2009 г. на Варненски окръжен съд, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 688 от 26.02.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1999/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :