О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 07.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 456/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. З. – гр. З. срещу определение № 186 от 01.02.2010 г. по ч. гр. д. № 781/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 07.01.2009 г. по гр. д. № 946/2008 г. на Софийски окръжен съд, 5 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до влизане в сила на решението по гр. д. № 584/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд.
В частната касационна жалба се излагат подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по гр. д. № 946/2008 г., тъй като изходът на спора по гр. д. № 584/2009 г. няма преюдициално значение за спора, предмет на спряното дело.
С отсъствието на предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и произтичащата от това неправилност на атакувания съдебен акт е обосновано и приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че неправилното произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона съставлява основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване с цел преодоляване на противоречивата практика на съдилищата при решаване на спорове за преюдициалност в хипотезата на висящи дела между едни и същи страни.
Ответникът „В” Е. – гр. С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 31.05.2010 г. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а по същество поддържа, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Софийски окръжен съд за спиране на производството по гр. д. № 946/2008 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 584/2008 г., съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между делата като изходът на спора по гр. д. № 584/2008 г. обуславя правилното решаване на спора, предмет на разглеждане в рамките на спряното дело. Преюдициалността е аргументирана с обстоятелствата, че двете дела са висящи между едни и същи страни, че вземанията, претендирани с предявените от О. З. против „В” Е. в производството по гр. д. № 946/2008 г. осъдителни искове, произтичат от 6 бр. анекси и допълнително споразумение към сключен между страните договор за строителство от 27.04.2004 г., както и че действителността на анексите и на споразумението е оспорена инцидентно в хода на гр. д. № 584/2008 г.
Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК достъпът до касационно обжалване е поставен в зависимост от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.
В конкретния случай частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде определен като обуславящ за постановеното спиране на висящото дело. Съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК аргументи съставляват по същността си доводи за неправилност на въззивното определение поради твърдяното отсъствие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на делото. Евентуалните пороци на съдебния акт, свързани с нарушение на закона и необоснованост на констатациите за преюдициална връзка между делата, са относими към регламентираните в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване, които са различни от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствието на тъждество между двете групи основания обжалваният съдебен акт не би могъл да бъде допуснат до касационен контрол единствено поради наличие на основания от кръга на визираните в чл.281, т.3 от ГПК, дори същият да е неправилен.
Непосочването на значимия за конкретното дело правен въпрос от частния жалбоподател и отсъствието на процесуална възможност за формулиране на въпроса от касационния съд е достатъчно основание за недопускане на атакуваното определение до касационно обжалване в съответствие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не следва да се обсъжда поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, позоваването на която е бланкетно и неаргументирано.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 781/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 186 от 01.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 781/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :