О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София,09.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 152/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” О. със седалище в гр. П. чрез процесуалните му представители, срещу решение № 260 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2491/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 26.06.2008 г. по т. д. № 0834/2006 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Л” О. против „А” ЕО. искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗМГО – за установяване факта на нарушение на комбинирана търговска марка „Almi” с рег. № 5* за преустановяване на нарушението и за заплащане на обезщетение за вреди по повод на нарушението в размер на сумата 250 000 лв., както и искането по чл.76, ал.2, т.3 от ЗМГО за публикуване на решението в два всекидневника за сметка на нарушителя „А” ЕООД.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете по чл.76 от ЗМГО поради липса на осъществено от ответника нарушение на защитената търговска марка „Almi” с рег. № 5* противоречат на закона. Твърди, че сключеният от ответното дружество договор за лицензия, с който съдът е аргументирал становището си за правомерност при използването на марката, не е действал спрямо него през исковия период с оглед разпоредбата на чл.22, ал.6 от ЗМГО и вписването му в регистъра при Патентното ведомство на Република България в по-късен момент. Релевира и доводи, че предоставената в полза на ответника лицензия за използване на спорната марка не обхваща стоките, с вноса и продажбата на които е осъществено нарушението. По съображения, развити в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, обусловил отхвърляне на предявените искове по чл.76 от ЗМГО, а именно : Какво е действието спрямо трети добросъвестни лица на вписването по реда на чл.22 от ЗМГО на договор за лицензия на търговска марка. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, в т. ч. и от Върховния касационен съд, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тезата за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е подкрепена с решения на Софийски градски съд, Административен съд – Бургас и Върховен административен съд. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно, без да е аргументирана значимостта на формулирания въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „А” ЕО. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 15.02.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на сочените от касатора основания, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗМГО и искането по чл.76, ал.2 от ЗМГО, въззивният съд е приел, че ответникът „А” ЕО. не е извършил твърдяното нарушение на правата върху комбинирана търговска марка „Almi” с рег. № 5* Обсъдени са доказателствата по делото, въз основа на които съдът е достигнал до констатации, че дружеството – ищец е притежател на действаща комбинирана търговска марка „Almi”, регистрирана в Патентното ведомство на Република България за стоки от класове 16, 29 и 35, както и че ответникът в качеството на дистрибутор на суровини на хранително-вкусовата промишленост осъществява внос от Австрия на продукти, обозначени със същата марка, които са сходни и дори идентични със стоките, търгувани от ищеца. Изводът, че ползването на марката не съставлява нарушение, пораждащо право на защита по реда на чл.76 от ЗМГО, е аргументиран с обстоятелството, че ответното дружество е използвало в търговската си дейност защитеният като комбинирана марка знак „Almi” на валидно правно основание, а именно – в качеството на лицензополучател по силата на договор за изключителна лицензия, сключен с действителния притежател на марката и лицензодател по договора „Алми М. и синове ГмбХ & Ко” със седалище в Австрия. Доводите на ищеца, че лицензионният договор не може да му бъде противопоставен с оглед предметния обхват на лицензията и вписването му по реда на чл.22, ал.6 от ЗМГО в Патентното ведомство след извършване на нарушението, не са обсъждани от решаващата инстанция. Единствените съображения, изложени по повод на заявените доводи, са за спазване на установената в чл.22, ал.1 от ЗМГО форма за действителност на договора за лицензия и за достоверност на вписаната в съдържанието му дата, която е оспорена от ищеца.
Преценявайки решаващите мотиви, обусловили отхвърлянето на предявените от касатора искове по чл.76 от ЗМГО, и поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК доводи, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие както на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, така и на допълнителните такива по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос – за действието на вписването по чл.22, ал.6 от ЗМГО на договор за лицензия на търговска марка спрямо трети добросъвестни лица, е от значение за правилното решаване на спора по чл.76 от ЗМГО, а оттук и за основателността на предявените искове. Съгласно изричната разпоредбата на чл.22, ал.6 от ЗМГО, договорът за лицензия има действие по отношение на трети добросъвестни лица от вписването му в Държавния регистър на Патентното ведомство. Доколкото вписването е предвидено в закона като условие за пораждане действието на лицензионния договор спрямо трети лица, неговото наличие предопределя противопоставимостта на договора на третите лица в случаите, когато ползувателят на чужда търговска марка обосновава ползването на марката с качеството си на лицензополучател. В конкретния случай ответникът се е легитимирал като титуляр на лицензия, за да обоснове правното основание, на което използва спорната търговска марка „Almi”. Предвид обстоятелството, че ищецът – касатор в настоящото производство, е трето лице по отношение на лицензионния договор, вписването на договора е релевантно за преценката относно правомерността на ползването и твърдяното нарушение при използване на марката, по повод на което са предявени исковете по чл.76 от ЗМГО.
Независимо от значимостта на поставения въпрос, касационно обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като неговият отговор не е част от решаващите изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на предявените искове. За да отхвърли исковете за защита срещу нарушението на твърдените от ищеца права върху комбинираната търговска марка „Almi”, въззивният съд е съобразил единствено формалното наличие и периода на действие на договора между „А” ЕО. и „Алми М. и синове ГмбХ & Ко” – Австрия, с който е отстъпено ползването на марката. Противопоставимостта на договора от гледна точка на вписването по в чл.22, ал.6 от ЗМГО в регистъра на Патентното ведомство на Република България и датата, на която е извършено вписването, изобщо не са обсъждани от съда при формиране на изводите му относно спорния предмет на делото, въпреки релевираните от ищеца доводи в тази насока. При тези обстоятелства, след като въззивното решение не съдържа произнасяне по поставения материалноправен въпрос, касационно обжалване по повод на този въпрос не би могло да бъде допуснато. Необсъждането на доводите, които касаят значението и действието на вписването на лицензионния договор, не е релевирано от касатора като обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол по въпрос и на основания, различни от формулираните в касационната жалба.
Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителните предпоставки, с които касаторът е аргументирал приложното поле на касационното обжалване. Въпреки това следва да се отбележи, че не е доказано твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл.22, ал.6 от ЗМГО, поддържана като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за достъп до обжалване. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.2 от ГПК съдебни решения, постановени от състави на Софийски градски съд – решение от 19.02.2009 г. по гр. д. № 1830/2008 г., решение от 18.02.2009 г. по т. д. № 1709/2007 г. и решение от 09.03.2009 г. по т. д. № 1054/2008 г., за които липсва отбелязване да са влезли в сила, изобщо не съдържат произнасяне по въпроса за действието на вписването по чл.22, ал.6 от ЗМГО на договора за лицензия на търговска марка и не доказват допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Решенията на Административен съд – Бургас и Върховен административен съд, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК, тъй като с т.2 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища е изключена изрично от понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно и не следва да се обсъжда.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 152/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260 от 30.03.2009 г., постановено по гр. д. № 2491/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :