О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 30.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1044/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу решение № 174 от 22.07.2009 г. по в. т. д. № 313/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 47/20.09.2009 г. по гр. д. № 217/2006 г. на Ловешки окръжен съд са отхвърлени предявените от А. за с. к. против „С” ООД искове за заплащане на сумите 34 440 лв. и 42 108 лв., представляващи неустойки за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост по договор за продажба на дружествени дялове от 29.10.1999 г. съответно за 2003 г. и 2004 г., и искове за сумите 1 499.67 лв. и 1 818.04 лв. – обезщетения за забава върху неустойките за периода от 25.08.2006 г. до датата на исковата молба, като са присъдени разноски на ответника.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и уважаване на исковете в пълен размер. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на уговорка в договора за приватизационна продажба, обвързваща изпълнението на поетото от ответника – купувач задължение за разкриване и поддържане на работни места в приватизираното дружество с конкретен срок. Поддържа, че съдът не е положил усилия, за да разкрие действителната воля на страните по приватизационния договор при уговаряне на задължението за трудова заетост, като в нарушение на чл.25, ал.2, т.3 от ЗППДОбП /отм./ и чл.13, т.4 от Наредбата за конкурсите /отм./ не е съобразил офертата на купувача за сключване на договора, в която е посочен график по години за поддържане и разкриване на работни места. В жалбата са изложени и оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта за разноските.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат твърдения, че решението съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, обуславящ крайния изход на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е определен въпросът дали предварителните предложения на купувачите, регламентирани в Наредбата за конкурсите /приета с ПМС № 155/14.08.1992 г., отм./, са част от договорния процес по ЗППДОбП /отм./ и са релевантни за преценката относно действителната обща воля на страните по приватизационния договор или са елемент само от административната процедура по определяне на купувач. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е аргументирано с липсата на ясна правна регламентация и на съдебна практика по посочения въпрос.
Ответникът по касационната жалба „С” ООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 16.11.2009 г. Изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отхвърли като неоснователни предявените от А. за с. к. против „С” ООД обективно съединени искове за заплащане на неустойки и обезщетения за забава, претендирани по повод твърдяно неизпълнение на поети от ответника задължения за трудова заетост по сключен на 29.10.1999 г. с министъра на земеделието и горите като орган по чл.3 от ЗППДОбП /отм./ договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от капитала на „С” ЕООД, Великотърновски апелативен съд е приел, че не са налице основания за ангажиране договорната отговорност на ответното дружество за заплащане на уговорената в чл.6.1.3 на договора неустойка, а оттук – и на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съобразени са договорната клауза на чл.2.3, с която ответникът – купувач е поел задължение да запази съществуващите в приватизираното дружество работни места за срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора, и да ги увеличи с нови 7, както и уговорената в чл.6.1.3 неустойка за неизпълнение на задължението в размер на 150 на сто върху средната работна заплата за всяко неосигурено работно място за съответния период. След анализ на писмените доказателства по делото и на неоспореното заключение на съдебно – икономическата експертиза е направен извод, че през процесните 2003 г. и 2004 г. в приватизираното дружество е поддържан пълният брой работни места, съществували към момента на сключване на приватизационната сделка, поради което не е налице неизпълнение на задължението на купувача за запазване на работните места. Относно задължението за разкриване на работни места въззивният съд е приел, че приватизационният договор не съдържа уговорка за срока, в който същото следва да бъде изпълнено, и поради това купувачът не може да бъде санкциониран с неустойката по чл.6.1.3 за отделни периоди от действието на договора. В тази връзка са счетени за недоказани и неоснователни твърденията и доводите на ищеца, че срокът за изпълнение на разглежданото задължение е уговорен в офертата на купувача за сключване на приватизационния договор. Изложени са съображения, че представеното от ищеца ксерокопие на неподписан документ с текст „П”, сочен като оферта, е изключен от делото на основание чл.101 от ГПК /отм./ и не съставлява доказателство за съществуването на изходяща от купувача оферта с подобно съдържание. Отделно от това е прието, че дори офертата да съществува в представения вид, от съдържанието на договорната клауза по чл.2.3 не могат да се правят изводи за приемането й от продавача, т. е. за постигнато съгласие относно график за разкриване на работни места.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя решението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ крайния изход на делото /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Според задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Анализът на мотивите към обжалваното решение във връзка с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК обосновава извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – съставлява ли офертата на купувача неразделна част от приватизационния договор, сключен с органа по чл.3 от ЗППДОбП /отм./, е лишен от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд относно основателността на предявените искове по чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Констатацията на съда, че представеният от ищеца документ, сочен като оферта на купувача, не е част от сключения на 29.10.1999 г. договор за приватизационна продажба, произтича от постановеното по реда на чл.101 от ГПК /отм./ определение за изключване на документа от делото и от извода за липса на доказателства евентуалната оферта с твърдяно от ищеца съдържание да е приета от насрещната страна по договора. Преценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда относно доказването на определени релевантни факти са от значение за правилността на съдебното решение и поради това са относими към проверката по чл.290 от ГПК, а не към производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби. В конкретния случай отричането на офертата като елемент от приватизационния договор е свързано с възприемането на фактическата обстановка по делото от решаващата съдебна инстанция, поради което възприетите в тази насока изводи не съставляват произнасяне по правен въпрос със смисъла, вложен от нормата на чл.280, ал.1 от ГПК. Въззивното решение не съдържа правни изводи относно принципната значимост на изходящата от купувача оферта за съдържанието на приватизационната сделка и произтичащите от нея права и задължения на продавача и купувача. Следователно, формулираният от касатора правен въпрос, по който липсва произнасяне в решението, е извън спорния предмет на делото и не отговаря на същественото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване.
Поради отсъствие на основната предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, с която е обосновано искането за достъп до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, решението по в. т. д. № 313/2009 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 22.07.2009 г., постановено по в. т. д. № 313/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :