О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 31.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 128/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Б” АД със седалище в гр. С. срещу решение № 115 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 937/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № І* от 25.04.2008 г. по гр. д. № 16412/2006 г. на Софийски районен съд, 64 състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Б” АД против Г. К. К. иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 1 011.96 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 23.01.2004 г. пътно-транспортно произшествие, и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ спрямо предпочитания ответник ЗПК „Л” АД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна, а като последица от това – и за уважаване на исковете. Основните доводи на касатора са насочени срещу изводите на въззивния съд за недоказаност на активната му легитимация по иска с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ предвид липсата на доказателства, че изплатеното застрахователно обезщетение е постъпило по сметката на застрахованото лице.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 526 от 16.10.2007 г. по т. д. № 253/2007 г. на ВКС, І т. о., по следните обуславящи изхода на делото въпроси, уточнени в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС : 1. Допустимо ли е съдът да отхвърли иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ с аргумент, че ищецът – застраховател не е представил доказателства по чл.305 от ТЗ за заверяване сметката на кредитора, ако постъпването на застрахователното обезщетение по сметката не е въведено от страните като спорен факт по делото; и 2. Представлява ли заверяването на сметката елемент от фактическия състав на плащане на обезщетението и предпоставка за възникване на суброгационно право за застрахователя по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./.
Ответникът по касационната жалба ЗК „Л” АД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 03.02.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба Г. К. К. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от ЗД „Б” АД против предпочитания ответник ЗК „Л” АД осъдителен иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 1 011.96 лв. и след отмяна на решението в осъдителната част да отхвърли иска спрямо евентуалния ответник Г. К. , въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца и конкретно – на възникнало в негова полза суброгационно вземане. Изложени са съображения, че представеното по делото платежно нареждане от 10.03.2004 г. материализира волеизявление на ищеца – застраховател до обслужващата го банка за превеждане на сумата 1 011.96 лв. по сметка на увредения застрахован, но не удостоверява постъпването й по сметката на кредитора. Решаващият състав се е позовал на нормата на чл.305 от ТЗ /отм./ и е направил извод, че плащането на обезщетението може да се счете за извършено само ако сметката на кредитора е заверена с постъпилата сума. Липсата на доказателства за подобно заверяване е послужила като основание за отхвърляне на исковете спрямо двама ответници.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Отхвърлянето на предявените от касатора осъдителни искове е резултат от решаващите изводи на въззивния съд във връзка с приложението на нормата на чл.305 от ТЗ /отм./ и доказване на предвидените в съдържанието й предпоставки като условие за възникване на суброгационното право по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси имат обуславящо значение за изхода на делото, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Първият въпрос с процесуалноправен характер е разрешен в противоречие с представеното от касатора решение № 526/16.10.2007 г. по т. д. № 253/2007 г., в което е прието, че въззивният съд не може да основе решението си за отхвърляне на иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ единствено върху факт, който не е въведен състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните – заверена ли е или не сметката на кредитора с преведеното застрахователно обезщетение. По втория материалноправен въпрос съществува задължителна съдебна практика – решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 50/02.04.209 г. по т. д. № 485/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и следва да бъдат съобразени при разрешаване на спора по делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 115 от 15.05.2009 г., постановено по гр. д. № 937/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV „Д” отделение.
УКАЗВА на касатора ЗД „Б” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 20.24 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :