О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 30.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седим април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 285/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” Е. със седалище в гр. К. срещу определение № 1* от 16.12.2009 г. по ч. т. д. № 3104/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „С” Е. срещу постановеното от Кюстендилски окръжен съд определение от 18.09.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. за прекратяване на производството по предявените срещу „Б” А. обективно съединени осъдителни искове и за изпращането им за разглеждане на Окръжен съд – Сливен като местно компетентен съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се прави искане за отмяната му и за изпращане на делото на сезирания с исковата молба съд – Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че местната подсъдност на исковете срещу „Б” А. е определена от въззивния съд в нарушение на специалните разпоредби на чл.645, ал.1 от ТЗ и чл.649, ал.3 от ТЗ, които е следвало да бъдат съобразени с оглед постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение от 23.04.2009 г. по т. д. № 13/2008 г. за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Поддържа становище, че след като се намира в производство по несъстоятелност и в отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за прихващане по чл.645, ал.1 от ТЗ срещу предявените искове, подсъдността на спора е подчинена на специалната разпоредба на чл.649, ал.3 от ТЗ, регламентираща компетентността за разглеждане на искове и възражения по чл.645 от ТЗ. Като порок на определението се сочи и необосноваността на приетите от въззивния съд изводи за липса на доказателства относно откритото производство по несъстоятелност.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно квалифицирана като т.1/ и т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че в атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси, първият от които решен в противоречие с константната практика на Върховен касационен съд по приложението на чл.645, ал.1 от ТЗ и чл.649, ал.3 от ТЗ, а вторият – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите, конкретизирани в съответствие с указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, са в следния смисъл : 1. Как следва да се определи местната подсъдност на искове, предявени от търговец в открито производство по несъстоятелност, при противопоставено от ответника възражение за прихващане по чл.645, ал.1 от ТЗ; и 2. Допустимо ли е съдът да вменява в задължение на страна по делото да представя доказателства за обстоятелства, които подлежат на вписване и оповестяване в Търговския регистър.
Ответникът по частната касационна жалба „Б” А. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 19.03.2010 г. Изразява становище, че въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а по същество поддържа, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгл. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С обжалваната част на въззивното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на „С” Е. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 12/2009 г. по предявените от дружеството – жалбоподател против „Б” А. обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Сливен като местно компетентен съд. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е съобразил заявеното от ответника в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК възражение за местна неподсъдност и естеството на предявените искове – осъдителни искове за парични вземания. Въз основа на посочените обстоятелства съдът е приел, че исковете подлежат на разглеждане от родово компетентния съд, в района на който се намира седалището на ответника, а именно – Окръжен съд – Сливен, предвид установеното в чл.108, ал.1 от ГПК общо правило за местна подсъдност на искове срещу юридически лица. Изложени са съображения за неприложимост на установената в чл.649, ал.3 от ТЗ особена местна подсъдност, значима единствено за специалните отменителни искове по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ, каквито не са предявените срещу „Б” А. осъдителни искове. По повод поддържаните в частната жалба твърдения за открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество въззивният съд е констатирал, че в исковата молба липсва отбелязване, а и по делото не са представени доказателства, ищецът да се намира в производство по несъстоятелност.
Обжалваното определение е от категорията въззивни определения по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на които е обусловено от наличието на визираните в чл.280, ал.1, т.1–т.3 от ГПК основания. За да е допустим касационният контрол, определението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, по отношение на който е осъществена някоя от допълнителните предпоставки по т.1, т.2 или т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на същественото условие по чл.280, ал.1 от ГПК, а оттук – и на поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос за правилата, по които следва да бъде определена местната подсъдност на предявени от търговец в открито производство по несъстоятелност осъдителни искове при противопоставено от ответника възражение за прихващане по чл.645, ал.1 от ТЗ, е лишен от значение за изхода на конкретното дело. При формиране на решаващите си изводи относно местната подсъдност на исковете срещу „Б” А. въззивният съд е изходил от релевантните в тази насока обстоятелства – естеството на исковете, местонахождението на седалището на ответника и заявеното в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК възражение за липса на местна подсъдност. Предвид извода, че предявените искове са осъдителни, не попадат сред специалните отменителни искове по чл.645 – чл.647 от ТЗ и подлежат на разглеждане по общия гражданскопроцесуален ред, не е обсъждана обусловеността на тяхната подсъдност от решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – ищец и от насрещното възражение на ответника за прихващане. Възражението за прихващане е ирелевантно за определянето на подсъдността, тъй като нито Гражданският процесуален кодекс, нито друг специален закон, в т. ч. и Търговският закон, не съдържат правни норми, поставящи подсъдността на определена категория искове в зависимост от защитните възражения на ответната страна. Дори да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни актове – решение № 76/22.03.2005 г. по гр. д. № 472/2004 г. на ВКС, І т. о., решение № 337/31.05.2006 г. по гр. д. № 720/2005 г. на ВКС, І т. о., и определение № 415/03.12.2008 г. по т. д. № 305/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., не доказват твърденията на частния жалбоподател за наличие на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. С посочените актове отделни състави на Върховен касационен съд са се произнесли по приложението на нормата на чл.649, ал.3 от ТЗ, която регламентира особени правила за подсъдност на специалните отменителни искове по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ. В случая – както бе посочено по-горе, предявените срещу „Б” А. осъдителни искове са извън кръга на специалните искове по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ, поради което съдебната практика във връзка с подсъдността по чл.649, ал.3 от ТЗ е неотносима към спора.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по повод на втория поставен въпрос – за допустимостта съдът да изисква от страните доказване на обстоятелства, които подлежат на вписване и оповестяване в Търговския регистър. Решаващите изводи на въззивния съд, с които е прието за правилно прекратителното първоинстанционно определение, са свързани със съдържанието на исковите претенции, за чиято подсъдност е ирелевантно наличието или отсъствието на решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – ищец. Поради това и констатацията на съда, че ищецът не е представил подлежащото на вписване в Търговския регистър решение за откриване на производство по несъстоятелност, не рефлектира върху изхода на делото пред сезирания с исковата молба Кюстендилски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 16.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 3104/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :