О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 03.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 338/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” Е. срещу определение № 3* от 23.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1888/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, с което е потвърдено разпореждане от 23.11.2009 г. по гр. д. № 5047/2009 г. на Софийски районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение № 263/15.06.2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявил иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена оспорената с възражение на длъжника по чл.414 от ГПК заповед за изпълнение, като своевременно е представил пред съда заверено копие от исковата молба. Излага съображения, че необсъждането на молбата съставлява процесуално нарушение и основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
В изложението по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според частния жалбоподател, въззивният съд се е произнесъл с определението по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно : Какво следва да бъде съдържанието на документа, с който заявителят трябва да докаже пред съда в заповедното производство своевременното предявяване на иск за съществуване на вземането, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 от ГПК; Изпълнено ли е задължението за уведомяване, ако заявителят представи като доказателство копие от искова молба с дата и печат за депозирането й в съда.
Ответникът по частната касационна жалба Х. С. А. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена издадената по заявление на „Т” Е. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. А. , въззивният съд е приел, че след оспорване на вземането по заповедта от страна на длъжника заявителят е предявил иск за неговото съществуване в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, но по делото липсват доказателства съдът, издал заповедта, да е уведомен за това обстоятелство.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с което е аргументирано искането за достъп до касационен контрол.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси, макар да са значими за конкретното дело, не са обуславящи за неговия изход. Решаващият аргумент, с който въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното разпореждане за обезсилване на издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение, е непредставянето на доказателства пред съда по заповедното производство за предявяване на иск относно вземането в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Предвид извода за липса на доказателства, въззивният съд изобщо не се е произнасял относно съдържанието на документите, с които заявителят може и трябва да докаже предявяването на иска в рамките на законовопредвидения преклузивен срок. При тези обстоятелства поставените въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК и не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване. Евентуалният пропуск на въззивния съд да обсъди представени по делото доказателства, на който се позовава жалбоподателят, е относим към правилността на обжалваното определение и с оглед на това не подлежи на преценка по повод допустимостта на обжалването.
Дори да се приеме, че въпросите са обуславящи за изхода на делото, не е налице допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, която предвижда задължение за заявителя в заповедното производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иск относно съществуването на вземането си в срока по ал.1 на чл.415 от ГПК, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Действително, същата не сочи с какви доказателства следва да бъде доказано своевременно предявяване на иска, но Върховният касационен съд вече се е произнесъл в тази насока с определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о. и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о., постановени по реда на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. В посочените определения е прието, че заявителят може да уведоми съда, пред който е протекло заповедното производство, че е предявил иск за съществуване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК както с изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с отбелязване за постъпването й в регистратурата на съда на съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е висящо исковото производство. При създадената съдебна практика по приложението на чл.415, ал.2 от ГПК касационното разглеждане на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неоснователно.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3* от 23.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1888/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :