О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София,09.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 388/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” ООД със седалище в гр. В. срещу определение № 535 от 23.02.2010 г. по ч. т. д. № 244/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на дружеството против определение № 512 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 2532/2009 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на „С” ООД за изменение на постановеното по гр. д. № 2532/2009 г. решение в частта за разноските.
В частната касационна жалба се излагат подробни доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд необосновано е приел за извършени и доказани присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв., въпреки липсата на договор между страната и нейния пълномощник – адвокат, изготвен по утвърден от Висшия адвокатски съвет и Министерство на финансите образец. Застъпва становище, че сключеният във формата на утвърден образец договор за правна защита и съдействие е единственият документ, с който може и трябва да бъдат доказани разноските за адвокатско възнаграждение в гражданския процес. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. В представеното с жалбата изложение се твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Императивни ли са разпоредбите на Закона за адвокатурата по отношение начина на заплащане на адвокатско възнаграждение; Фактът, че оформлението на договора за правна помощ не е направено на бланка от адвокатски кочан, прави ли го негоден да отрази валидно заплатеното възнаграждение.”
Ответникът по частната жалба „Е” ЕООД – гр. В. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него определение на Варненски районен съд, с което е оставено без уважение искането на „С” ООД за изменение на решението по гр. д. № 2532/2009 г. в частта за разноските, Варненски окръжен съд е приел, че искането е неоснователно. Изложени са съображения, че представеният от пълномощника на насрещната страна „Е” ЕООД договор за правна помощ доказва уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита в производството по гр. д. № 2532/2009 г. в присъдения с решението размер – 1 500 лв. Обстоятелството, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан, е счетено за ирелевантно относно правото на вземане за разноски, предвид формалното му значение на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Закона за адвокатурата.
Атакуваното определение е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, касационното обжалване на които е поставено в зависимост от установените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
Настоящият състав намира, че определението не следва да бъде допускано до касационен контрол, тъй като не е налице релевираното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид мотивите на въззивната инстанция, с които е аргументиран извода за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските, поставеният в изложението към частната жалба материалноправен въпрос може да бъде преценен като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е осъществена обаче сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационно обжалване е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разглежданото основание би било налице, ако се касае за приложение на неясна законова разпоредба, която се нуждае от тълкуване и липсва съдебна практика по приложението й, или макар да съществува съдебна практика, се налага тя да бъде изоставена, за де възприеме ново разрешение по повод на правоприлагането.
Отговорността за разноски в гражданския процес, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, е регламентирана с разпоредбата на чл.78 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс и принципно е идентична с регламентацията по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. – чл.64 и сл. от ГПК /отм./. Цитираните законови разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване с цел разкриване на действителния им смисъл – те признават правото на страната, в чиято полза е приключило делото, да претендира и получи действително извършените в процеса разноски, включително заплатеното възнаграждение за един адвокат. По приложението на посочените разпоредби съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, която последователно се придържа към становището, че разноските се присъждат, ако по делото са представени доказателства за реалното им извършване, без да е от значение формата на документа, удостоверяващ тяхното разходване /плащане/. Аналогично разбиране е възприето и по отношение на адвокатското възнаграждение, условие за чието присъждане е представянето на доказателства /договор за правна помощ, съдържащ и разписка за плащането; изрична разписка; фактура; документ за банков превод и т. н./ за действителното му изплащане от страната на процесуалния й представител, а не само уговарянето му по размер /в този смисъл определение № 276/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 301/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 20/13.02.2009 г. по ч. т. д. № 477/08 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 56/16.10.2008 г. по т. д. № 31/2008 г. на ВКС, І т. о.; определение № 2/11.02.2010 г. по т. д. № 555/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 79/15.06.2009 г. по гр. д. № 3390/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., и др./. При наличие на ясна и точна правна регламентация и на непротиворечива и последователна съдебна практика по приложението й, съобразена в обжалваното определение, касационното разглеждане на поставения правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което въззивното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 535 от 23.02.2010 г., постановено по ч. т. д. № 244/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :