О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 28.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 518/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. Р. в качеството на Е. „В” – гр. Р. срещу определение № 80 от 30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 133/2010 г. на Пернишки окръжен съд. С обжалваното определение, след отмяна на постановеното от Пернишки районен съд определение от 09.02.2010 г. по гр. д. № 59/2010 г., е отхвърлено искането на В. И. Р. , действаща като Е. „В”, за допускане на обезпечение на предявения против ГПК „Н” – гр. Р. иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в търговски обект в гр. Р., чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 746/2009 г. по описа на ЧСИ А. М.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Основания за допускане на определението до касационно обжалване не са релевирани в жалбата, въпреки позоваването на съдебни определения по други дела, сочени като „съдебна практика” по въпросите на обезпечението.
Ответникът ГПК „Н” – гр. Р. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 10.06.2010 г. Изразява становище за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на атакуваното определение, а по същество поддържа, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка относно допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса. Същата е процесуално недопустима по следните съображения :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното определение Пернишки окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частна жалба срещу постановено по реда на чл.389 и сл. от ГПК първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на предявен от частната жалбоподателка осъдителен иск, като е отхвърлил молбата за обезпечение. Определението по обезпечаване на иск няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а само се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение по повод на конкретния правен спор чрез постановяване на обезпечителни мерки с привременен характер, респ. се отказва предоставяне на подобна гаранция в случаите на неоснователност на молбата за обезпечение. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че атакуваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, за които в процесуалния закон е предвиден касационен контрол за законосъобразност, което обосновава извод за недопустимост на подадената срещу определението частна касационна жалба.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и разрешенията в т.6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според дадените с тълкувателното решение задължителни указания, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл относно законосъобразността на определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск по повод на частна жалба по чл.315 от ГПК /отм./, съотв. чл.396 от ГПК, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод на обезпечението.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. И. Р. в качеството на Е. „В” – гр. Р. срещу определение № 80 от 30.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 133/2010 г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :