О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 09.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 246/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Я. в качеството на Е. „А” със седалище и адрес на управление на търговската дейност в гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Ю, против определение № 12 от 07.01.2009 г. по ч. гр. д. № 18/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено определение № 940 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1079/2009 г. на В. районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение подадената от А. Я. в качеството на Е. „А” молба по чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения в производството по гр. д. № 1079/2009 г. осъдителен иск за сумата 13 973.24 лв. против А. Б. М. , действащ като Е. „Рай – 84 – Р. М. – А. М. ”.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което е аргументирано наличието на основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Ответникът по частната касационна жалба А. Б. М. в качеството на Е. „Рай – 84 – Р. М. – А. М. ” – гр. В., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка относно допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, но независимо от това е процесуално недопустима.
С обжалваното определение състав на Окръжен съд – Пазарджик, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил определение на първоинстанционния В. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. Я. в качеството на Е. „А” за допускане на обезпечение, на основание чл.389 и сл. от ГПК, на предявения в производството по гр. д. № 1079/2009 г. осъдителен иск за парично вземане срещу А. М. в качеството на Е. „Рай – 84 – Р. М. – А. М. ”.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/, и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 от ГПК/.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, постановено по реда на чл.389 и сл. от ГПК. Определението по обезпечаване на иск няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а само се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение по повод на конкретния правен спор. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че обжалваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, за които в процесуалния закон е предвиден касационен контрол за законосъобразност, което обосновава извод за недопустимост на подадената срещу определението частна касационна жалба.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според дадените с тълкувателното решение задължителни указания, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод на обезпечението.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Н. Я. в качеството на Е. „А” със седалище и адрес на управление на търговската дейност в гр. В. против определение № 12 от 07.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 18/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :