О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 13.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 224/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” А. със седалище в с. В., обл. София – чрез процесуалния представите адв. И, срещу решение № 312 от 09.11.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
С обжалваното решение, след частична отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по т. д. № 785/2008 г., е осъдено дружеството – касатор да заплати на „М” Е. /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Т. , сумата 65 292.96 лв., получена на 10.11.1999 г. на основание нищожно по смисъла на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва от 15.08.2008 г.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на въззивното решение, а при условията на евентуалност се поддържа теза за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, като се прави искане за обезсилването му и за прекратяване на производството по делото, респ. за отмяната му и за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. Недопустимостта на решението е аргументирана с недопустимост на уважения осъдителен иск, квалифициран по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Касаторът поддържа, че с оглед заличаването на „М” Е. /н./ в първоинстанционното производство като ответник по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, признатото за нищожно в отношенията между синдика и „Х” А. изпълнение на парично задължение следва да се счита за действително спрямо длъжника, поради което той не е активно легитимиран да претендира връщане на платената сума на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Неправилността на решението е подкрепена с доводи за отсъствие на предпоставките по чл.55, ал.1 от ЗЗД в хипотезата, когато е признато за нищожно на основание чл.646, ал.2, т.1 от ЗЗД изпълнението на парично задължение, извършено от длъжника в подозрителния период, без да е прогласена нищожността на самия договор, от който произтича изпълненото задължение.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдяната недопустимост на съдебния акт и с основанията, визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Излагат се твърдения, че решението съдържа произнасяне по обуславящ материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с ППВС № 1/1979 г. и решение № 529/14.10.2008 г. по т. д. № 240/2008 г. на ВКС, І т. о., а наред с това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като обуславящ е поставен въпросът /уточнен съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за наличието или липсата на предпоставки за предявяване на иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД от несъстоятелния длъжник за връщане на даденото в изпълнение на парично задължение, признато за нищожно на основание чл.646, ал.1, т.2 от ТЗ с влязло в сила съдебно решение по отношение на синдика и на третото лице, и съответно за присъждане на даденото на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът по касация „М” Е. /н./ – гр. К., представляван от синдика Р. Т. и по пълномощие от адв. В, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 02.03.2010 г. Изразява становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество поддържа, че решението е допустимо и правилно. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
За да отмени частично постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по т. д. № 785/2008 г. и да уважи предявения от „М” Е. /н./, представлявано от синдика Р. Т. , против „Х” А. иск за сумата 65 292.96 лв., Пловдивски апелативен съд е приел, че са осъществени предпоставките за връщане на посочената сума в патримониума на несъстоятелния длъжник. Основателността на иска е обоснована с влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение, с която по предявен от синдика иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е признато за нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността извършеното на 10.11.1999 г. от длъжника в полза на ответника „Х” А. /с предишно фирмено наименование „Н” АД/ изпълнение на парично задължение в размер на исковата сума, произтичащо от договор за продажба на лекарствени средства. За неоснователни са счетени поддържаните от ответника – жалбоподател „Х” А. доводи за недопустимост на осъдителния иск, предвид заличаването на „М” Е. /н./ като ответник по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ в производството пред окръжния съд. Изложени са съображения, че доколкото и двата иска са предявени от синдика в качеството му на представител на несъстоятелния длъжник и с влязлата в сила част на първоинстанционното решение изпълнението на задължението е признато за нищожно по силата на чл.646, ал.1, т.2 от ТЗ, нищожността съставлява основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на платената сума в полза на длъжника.
Настоящият състав намира, че въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване по следните съображения :
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., Върховният касационен съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационно обжалване, независимо от заявените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК основания, когато съществува вероятност същото да е нищожно или недопустимо. В случая недопустимостта е релевирана изрично от касатора като порок на атакуваното решение, поради което и в съответствие с посочените указания решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата процесуална допустимост.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, свързан с наличието или липсата на предпоставките по чл.55, ал.1 от ЗЗД за предявяване на иск от несъстоятелния длъжник за присъждане на даденото в изпълнение на парично задължение, признато за нищожно на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ с влязло в сила съдебно решение, отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ТЗ – произнасянето по същия е обусловило уважаването на предявения от „М” Е. /н./ осъдителен иск за заплащане на сумата 65 292.96 лв.
По отношение на значимия за делото въпрос не е осъществена твърдяната от касатора допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Представеното с изложението решение № 529/14.10.2008 г. по т. д. № 240/2008 г. на ВКС, І т. о., е абсолютно неотносимо към спора и в частност към релевантния за изхода му правен въпрос, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка и съдържа произнасяне в смисъл, че страната, която не може да се позовава на нищожност на сключен договор в хипотезата на чл.293, ал.3 от ТЗ, няма право да претендира връщане на даденото по договора на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Като неотносимо към предмета на конкретното дело решението не може да обоснове достъп до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно, но независимо от това следва да се отбележи, че същото не е налице, предвид формираната с постановени по реда на чл.290 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс решения на различни състави на Търговска колегия при ВКС, в които е дадено разрешение на поставения от касатора и обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос.
Именно тези решения, част от които са представени от ответника по касация с отговора на касационната жалба – решение № 105/25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. на І т. о. и решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ІІ т. о., мотивират настоящия състав да приеме, че е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивния акт до касационен контрол по въпроса за приложението на чл.55, ал.1 от ТЗ в хипотезата на уважен с влязло в сила решение установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, доколкото произнасянето на въззивния съд е в отклонение от създадената с тях задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Държавната такса за разглеждане на касационната жалба не следва да се събира предварително, с оглед специалната норма на чл.620, ал.5 от ТЗ.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 312 от 09.11.2009 г., постановено по гр. д. № 773/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните, без предварително заплащане на държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :