О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 12.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 318/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. В. – Д. срещу определение № 2* от 01.02.2010 г. по ч. гр. д. № 9621/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от Т. В. – Д. частна жалба против разпореждане от 31.08.2009 г. по гр. д. № 46516/2009 г. на Софийски районен съд, 55 състав, с което е върната исковата й молба с вх. № 73613/23.12.2008 г. срещу „С” ЕАД.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените искове вследствие извършеното в хода на делото заличаване на ответното дружество от търговския регистър. Твърди, че застъпеното в този смисъл становище противоречи на трайната съдебна практика, според която юридическата личност на търговско дружество не се прекратява с вписване на решение за заличаването му, а висящият исков процес срещу дружеството поддържа неговата правосубектност.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираните в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следния обуславящ материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с решение № 212/21.03.2006 г. по т. д. № 778/2008 г. на ВКС и определение № 228/14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г. на ВКС, 5-членен състав : Поддържа ли висящият исков процес правосубектността на търговското дружество – ответник по предявен иск, ако дружеството бъде заличено от търговския регистър в хода на процеса. Излагат се и твърдения, че обжалваното определение съдържа произнасяне по съществен за делото въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно : Възобновяването на производството по ликвидация при условията на чл.273, ал.2 от ТЗ възстановява ли правосубектността на заличеното от търговския регистър дружество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на Т. В. – Д. , съставът на Софийски градски съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените с молбата искове поради отсъствие на правосубектен ответник по тях. Съдът е достигнал до това становище, след като е взел предвид изходящ от Агенцията по вписванията документ, с който е удостоверено, че посоченият ответник – „С” ЕАД /в ликвидация/, е заличен от търговския регистър на 17.02.2009 г. като последица от приключило производство по ликвидация и че искането на ищцата за възобновяване на ликвидацията на основание чл.273, ал.2 от ТЗ е оставено без уважение. Изложени са съображения, че със заличаването от търговския регистър ответното дружество е престанало да съществува като субект в правния мир, изгубило е процесуалната си правоспособност и не може да участва като правосубектна страна в гражданския процес. Като неоснователни са преценени доводите на ищцата за възстановяване на правосубектността с възобновяване на ликвидационното производство при условията на чл.273, ал.2 от ТЗ и вписване на възобновяването в регистъра от Агенцията по вписванията.
Атакуваното определение е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на които е обвързано от установените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция, с които е аргументирана недопустимостта на предявените от частната жалбоподателка искове, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като произнасянето по тях е обусловило крайния изход на делото.
Независимо от значимостта на въпросите, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради отсъствие на поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Представените с частната жалба съдебни актове – решение № 212/21.03.2006 г. по т. д. № 778/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 228/14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г. на ВКС, 5-членен състав, действително доказват наличието на противоречива съдебна практика при разрешаване на въпроса поддържа ли висящият исков процес правосубектността на страната – юридическо лице. В цитираните актове е застъпено разрешение, противоположно на изразеното от въззивния съд в обжалваното определение, според което юридическата личност на търговско дружество не се прекратява с вписване на решение за заличаването му в търговския регистър, а висящият съдебен спор, образуван по предявен преди заличаването иск срещу дружеството, поддържа неговата правосубектност до приключване на делото. Въпреки констатираното несъответствие, не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, предвид създадената при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. задължителна съдебна практика по поставения и значим за конкретното дело въпрос за правосубектността на заличеното в хода на висящ процес търговско дружество. Като пример може да бъде посочено решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е изразено категорично становище, че със заличаването му от търговския регистър дружеството губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна – ищец или ответник, в едно същинско исково производство. В аналогичен смисъл е и произнасянето в определение № 7/19.02.2009 г. по т. д. № 21/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 435/10.12.2008 г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 394/19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. Възприетото от въззивния съд разрешение съответства на създадената задължителна практика и на константната такава на ВКС, с която е изоставено разбирането, че висящият исков процес поддържа правосубектността на заличеното в хода на исковия процес търговско дружество, поради което липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по втория въведен с изложението въпрос дали възобновяването на производството по ликвидация при условията на чл.273, ал.2 от ТЗ възстановява правосубектността на заличеното от търговския регистър дружество. На поставения въпрос е даден отрицателен отговор с цитираното по-горе решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, І т. о., според което разпоредбата на чл.273, ал.2 от ГПК касае тясната хипотеза на дружество, заличено от търговския регистър след проведена ликвидация, като законът не предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството при осъществяване на визираните в чл.273, ал.2 от ТЗ предпоставки, а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши конкретни действия, обслужващи ликвидационното производство. В същия смисъл е и определение № 86/01.03.2010 г. по ч. гр. д. № 52/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. При наличие на задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, формирана с посоченото решение и отразена в цитираното определение, касационното разглеждане на делото не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото като единно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол, съобразно указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 9621/2009 г. на Софийски градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2* от 01.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 9621/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :