О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 22.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1069/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” О. със седалище в гр. С. срещу решение № 95 от 24.07.2009 г., постановено по в. т. д. № 265/2009 г. на Старозагорски окръжен съд. С обжалваното решение, след отмяна на постановеното от Старозагорски районен съд решение от 30.03.2009 г. по гр. д. № 1288/2008 г., е осъдено дружеството – касатор да заплати на К. Г. К., Й. Р. К., Й. Ж. И., М. Ж. М. и А. Ж. Т. сумата 500 лв., представляваща неизплатена наемна цена за м. февруари 2007 г. по договор от 01.06.1997 г. и анекс към него от 01.01.2001 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.09.2008 г., до окончателното плащане, сумата 1 500 лв. – уговорена в договора неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на наемна цена за м. февруари 2007 г., както и сумата 1 120 лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение акт поради наличие на сила на пресъдено нещо по разрешения с него правен спор, формирана с друго влязло в сила съдебно решение между страните. Алтернативно се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството по делото, алтернативно – за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените осъдителни искове.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Г. К., Й. Р. К., Й. Ж. И., М. Ж. М. и А. Ж. Т. оспорват жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 26.11.2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, изключен изрично от обхвата на касационното обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Когато предмет на обжалване с касационна жалба е въззивно решение, с което са разгледани обективно и/или субективно съединени искове, обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК се преценява поотделно за всеки един от съединените искове. При осъдителни искове за парични вземания обжалваемият интерес се определя от присъдения, съотв. от отхвърления размер на вземането.
С обжалваното въззивно решение на Старозагорски окръжен съд са уважени изцяло предявените от К. К. , Й. Р. , Й. И. , М. М. и А. Т. срещу „Ф” О. субективно и обективно съединени осъдителни искове за парични вземания като е осъден ответникът да заплати на посочените ищци сумата 500 лв., представляваща неплатен наем по договор за наем на недвижим имот от 01.06.1997 г., дължим на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, и сумата 1 500 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за наем, дължима на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Обжалваемият интерес по отношение на първата група субективно съединени искове – за заплащане на наем, е 500 лв. и предвид ограничението на чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която са уважени същите искове. Независимо, че присъдената с втората група субективно съединени искове по чл.92, ал.1 от ЗЗД парична сума е в размер на 1 500 лв., касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо и в тази част, тъй като обжалваемият интерес по всеки един от съединените искове е под 1 000 лв. Сумата 1 500 лв. е формирана като общ сбор от сумите, които всеки от ищците е имал право да претендира като неустойка по повод неизпълненото основно задължение на ответника за плащане на наемна цена и които са под 1 000 лв. Действително, в исковата молба претенциите са заявени общо и не са разграничени по размер, но липсата на индивидуализация не би могла да обуслови допустимост на касационното обжалване по всеки от субективно съединените искове за неустойка, чийто размер е под 1 000 лв. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от клаузата на чл.2.2 от договора за наем, на който се основават исковете. В цитираната договорна клауза е уговорена разделност на вземанията на ищците – наемодатели за наемна цена, като разделността на основното вземане рефлектира и върху акцесорните вземания по наемното правоотношение, какъвто характер има вземането за неустойка.
Предвид необжалваемостта на атакуваното въззивно решение, касационната жалба срещу решението се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Ф” О. – гр. С., подадена с вх. № 11007/08.08.2009 г. на Старозагорски окръжен съд, срещу решение № 95 от 24.07.2009 г., постановено по в. т. д. № 265/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :