О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 27.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1054/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Ц. от гр. К. срещу решение № 936 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 731/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставено в сила решение № 81 от 08.01.2009 г. по гр. д. № 2823/2007 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от Е. Ц. против ЗАД „А” иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищеца от травми, получени при настъпило на 07.12.2000 г. ПТП, и са присъдени разноски по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ в полза на ответника.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с констатациите на решаващия съд, че неимуществените вреди, предмет на претендираното чрез отхвърления иск обезщетение, не са резултат от ексцес, а са пряка последица от първоначално получените при произшествието телесни травми и вземането за обезщетяването им е погасено по давност. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като не са обсъдени доводите му относно обстоятелствата, релевантни за преценката налице ли е ексцес и от кой момент е започнала да тече погасителната давност за търсеното обезщетение. По съображения, подробно аргументирани в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските по делото.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържат се твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – от кой момент тече погасителната давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения, който е разрешен в противоречие с решение № 1387/09.11.2000 г. по гр. д. № 781/2000 г. на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обосновано с твърдения за допуснато от въззивния съд разширително тълкуване на дадените в т.10 на ППВС № 4/30.10.1975 г. указания относно начина на обезщетяване на бъдещи ненастъпили вреди от непозволено увреждане и с необходимостта от конкретизиране на указанията.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „А” оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен на 11.07.2007 г. от Е. Ц. против ЗАД „А” иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.07.2004 г. ищецът претърпял операция на черепа, свързана с лечение на получени при ПТП от 07.12.2000 г. травми, като по време на операцията и през следоперативния период понесъл болки, страдания и неудобства. В пряка причинно-следствена връзка с травмите ищецът развил от началото на 2003 г. тежко психическо разстройство, което го правело непълноценен и му пречело да се грижи за себе си. Предвид обстоятелството, че претърпените по повод на операцията и на психическото разстройство болки, страдания и неудобства не били обезщетени, ищецът е поискал от съда да осъди ответника в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач да му заплати обезщетение в размер на сумата 50 000 лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а с обжалваното в настоящото производство въззивно решение Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Решаващият аргумент, обусловил потвърждаването на решението за отхвърляне на иска, е изтеклата погасителна давност относно вземането за обезщетяване на неимуществените вреди, претендирани по повод извършената през 2004 г. черепна операция и полученото психично разстройство. Въззивният съд се е позовал на неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, според което необходимостта от провеждане на операцията по закриване на останалите от трепанацията на черепа костни дефекти и произлезлите от операцията болки и страдания са били сигурни и предвидими още към момента на реализиране на увреждащото ПТП, когато е предприето първоначалното лечение на ищеца – пострадал. Оттук е направен извод, че оперативната интервенция не съставлява ексцес, а планиран етап от лечението на причинените при пътния инцидент черепно-мозъчни травми, поради което болките и страданията от нея е следвало да бъдат взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди по чл.51, ал.1, т.1 от ЗЗД. Предвид така приетия момент на настъпване на вредите, искът за тяхното обезщетяване е счетен за погасен по давност поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.392 от ТЗ /отм./, считано от датата на непозволеното увреждане – 07.12.2000 г. За начален момент на погасителната давност относно вземането за обезщетение за неимуществени вреди от полученото психично разстройство /психоорганичен синдром/ е възприета датата на констатиране на разстройството с експертно решение на ТЕЛК – 24.09.2001 г., и с оглед указанията в т.1 на ППВС № 2/1981 г. предявеният на 11.07.2007 г. осъдителен иск по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ е отхвърлен като погасен по давност.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на релевираните от касатора основания – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, предпоставя решението да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решаван противоречиво от съдилищата в Република България /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Преценявайки доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и мотивите към атакуваното решение, настоящият състав намира, че поддържаните основания за достъп до касационно обжалване не са налице. Материалноправният въпрос, с който е обосновано искането за допускане на касационно обжалване – за началния момент, от който тече погасителната давност за предявяване на прекия иск по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, е с обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като отхвърлянето на предявения от касатора иск е резултат от решаващите изводи на въззивния съд за погасяване на претендираното парично вземане по давност.
Произнасянето по значимия правен въпрос обаче не е в противоречие с цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 1387/09.11.2000 г. по гр. д. № 781/2000 г. на ВКС, с което е аргументирана тезата за съществуване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В същото решение е застъпено становище, че погасителната давност по иска за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения, включително по прекия иск срещу застрахователя, започва да тече от момента на проявяване на вредите; В случаите на ексцес за увредения възниква ново право на обезщетение за допълнително проявилите се от ексцеса вреди, които са пряка последица от непозволеното увреждане, но не са били обезщетени при определяне на първоначалното обезщетение; Изискуемостта на обезщетението за вреди от ексцес настъпва в момента на обективното проявление на вредите, от който започва да тече и погасителната давност по иска за заплащане на обезщетение, вкл. когато той е насочен срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”. Съображенията на въззивния съд, с които е аргументиран изводът за погасяване по давност на претендираното чрез иска по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ вземане за обезщетение, са в аналогичен смисъл. При формиране на този извод съдът е съобразил задължителните указания в ППВС № 4/1975 г. и ППВС № 2/1981 г., като въз основа на доказателствата по делото е приел, че оперативната интервенция от 08.07.2004 г. не съставлява ексцес, за да поражда право на ново обезщетение за неимуществени вреди по повод претърпяното на 07.12.2000 г. ПТП и да поставя началото на нова давност по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, респ. че психичното разстройство като ексцес от травмите при произшествието е намерило външно проявление и е констатирано на 24.09.2001 г., когато е възникнало правото на обезщетение за произтичащите от ексцеса неимуществени вреди и е започнала да тече давността за прекия иск срещу застрахователя. Съответствието на обжалваното решение с посочената от касатора съдебна практика, а и със задължителната практика на Върховния съд по поставения за разглеждане материалноправен въпрос, не позволява решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обосновано с твърдения за допуснато от въззивната инстанция разширително тълкуване на задължителните указания на Върховния съд, съдържащи се в т.10 на ППВС № 4/1975 г., и с необходимостта от тяхното конкретизиране. Точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с необходимостта от тълкуване на неясни, непълни или противоречиви правни норми, за която цел се налага създаване на съдебна практика или осъвременяване на съществуваща такава. Конкретизирането на указания, съдържащи се в задължителна съдебна практика по приложение на определени правни норми или институти на правото, не попада в съдържанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на разглежданото основание е неоснователно.
Предвид изложените съображения, не следва да бъде допускано касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 731/2009 г.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 от ГПК в размер на сумата 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 936 от 19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 731/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. Ц. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я” № 5, да заплати на ЗАД „А” със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К” № 59, сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :