Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
София, 27.05. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1006/2009 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на С. Н. И., Н. Й. Н. и С. Й. С., тримата със съдебен адрес в гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 255/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 6* от 13.02.2008 г. по гр. д. № 2217/2006 г. на Плевенски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителите против В. Д. В. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 363 лв., претендирана при условията на активна солидарност като обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 15.04.2002 г. – 24.04.2006 г.
Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна искат, са се снабдили с нови писмени доказателства, които не са им били известни при разглеждане на делото, но имат съществено значение за правилното му решаване. Като такива сочат и представят обяснения на лицето Д. П. във връзка с жалби № ЗМ 450/07 г. и № 597/07 г. по прокурорски преписки на Районна прокуратура – гр. Л. и Районна прокуратура – гр. Ч. бряг, както и протокол от 18.05.2007 г. за разпит като свидетел на лицето Н. Д. Молителите твърдят, че от цитираните доказателства се установява качеството им на член-кооператори в ПК „И” – гр. Ч. бряг, заради недоказването на което били отхвърлени исковете им с влязлото в сила решение. С допълнителни молби от 07.09.2009 г. и 11.01.2010 г. са представени и други доказателства – копие от „К” на К. „И”, решение № 66/09.07.2009 г. по гр. д. № 194/2008 г. на Плевенски окръжен съд и писмо от 21.12.2009 г., за които се поддържа, че са от значение за изхода на гр. д. № 255/2008 г. По изложени в молбите и в писмени бележки съображения молителите правят искане за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответницата по молбата В. Д. В. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с релевираното основание за отмяна, приема следното :
Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни в преклузивния тримесечен срок по чл.305, т.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е допустима, когато след влизане на решението в сила са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на заинтересованата страна при решаването му или страната не е могла да се снабди своевременно с тях. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да обусловят отмяна на решението само тогава, когато пропускът да бъдат релевирани или представени при разглеждане на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна и не е последица от неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса.
С решението, чиято отмяна се иска, Плевенски окръжен съд е потвърдил решение на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. И. , Н. Н. и С. С. срещу В. В. искове за заплащане на сумата 336 лв., претендирана на основание чл.45 от ЗЗД като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищците в качеството им на член-кооператори в ППТК„И” – гр. Ч. бряг вследствие противоправни и виновни действия и бездействия на ответницата като член на УС на К. през периода 15.04.2002 г. – 24.04.2006 г. Решаващите аргументи за потвърждаване на първоинстанционното решение са, че ищците не са ангажирали доказателства за установяване на релевантните за основателността на исковете факти – качество им на член-кооператори в ППТК „И”, противоправни действия и бездействия на ответницата като член на УС на К. и произлезли от поведението й имуществени вреди със съдържанието, твърдяно в исковата молба.
Представените с първоначалната молба за отмяна доказателства – обяснения на Д. П. и протокол от 18.05.2007 г. за разпит на Н. Д. като свидетел по досъдебно производство № Д-3784/2006 г. на Районна прокуратура – гр. П., не съставляват писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, които могат да послужат като повод за отмяна на влязлото в сила решение. Обясненията имат характер на свидетелски показания, депозирани пред органите на досъдебното производство, а не на официални или частни документи, за да бъдат квалифицирани като писмени доказателства. Свидетелските показания не са предвидени като елемент от визираното в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение с цел приобщаването им към делото е неоснователна.
С молбите от 07.09.2009 г. и от 11.01.2010 г. молителите са представили „К” на Кооперация „И” и писмо от лицето М. Н. с дата 21.12.2009 г., съдържащо изявления за представяне на Книгата като доказателство по друго дело. Предвид обстоятелството, че един от аргументите на решаващия съд за отхвърляне на исковете по чл.45 от ЗЗД е липсата на доказателства за качеството на ищците на член-кооператори в ППТК „И”, а „К” съдържа данни за възникване на членствени правоотношения, същата може да се разглежда като писмено доказателство от значение за изхода на гр. д. № 255/2008 г. Независимо от значимостта й, Книгата не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК по две съображения :
На първо място, с въззивната си жалба Н. Н. и С. И. са представили пред въззивната инстанция копие на страница от „К” /или „К”/ с искане да бъде задължена Кооперация „И” като трето неучастващо в делото лице да представи Книгата в цялост. Искането е потвърдено в съдебно заседание на 13.05.2008 г. и въззивният съд е постановил определение по реда на чл.153 от ГПК /отм./ като е задължил третото лице да представи заверено копие от посочения документ. В следващото заседание на 10.06.2008 г. Н. Н. е направил изричен отказ от искането си, поради което определението по чл.153 от ГПК /отм./ е отменено от съда и делото е приключило без събиране на относимото към спора писмено доказателство. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че отказът на молителите да се ползват от предоставения им от закона процесуален способ на чл.153 от ГПК /отм./, за да се снабдят с Книгата в хода на разглеждане на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, изключва възможността за отмяна на решението на основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Пропускът да бъде приобщено писменото доказателство към делото и да бъде взето предвид при постановяване на решението не е резултат от обективна невъзможност на молителите да се снабдят с него, а се дължи на неполагане на дължимата от тях грижа за добро водене на процеса. Наличието на специален процесуален ред по чл.153 от ГПК /отм./, от който молителите не са се възползвали, прави неотносимо към производството за отмяна представеното писмо с автор М. Н. , което съдържа изявления за представяне на „К” като доказателство по друго дело.
На второ място, дори т. нар. Книга да бъде приобщена към доказателствата по гр. д. № 255/2008 г., не би се стигнало до друго разрешение на правния спор, различно от даденото с влязлото в сила решение. Предявените от молителите искове по чл.45 от ЗЗД са отхвърлени не само поради недоказаност на активната им материалноправна легитимация в процеса – обстоятелство, към установяването на което е относима „К”. Отхвърлянето на исковете е резултат и от преценката на решаващия съд, че не са представени доказателства за установяване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а именно – противоправно поведение на ответницата В произлезли от това поведение имуществени вреди в правната сфера на ищците, за които се претендира обезщетение в размер на сумата 336 лв. За тези обстоятелства нито се сочат, нито се представят нови доказателства, поради което доказването на качеството „член-кооператор” само по себе си е без значение за крайния изход на делото.
Аналогични съображения важат и за представеното с молбата от 07.09.2009 г. решение № 66/09.07.2009 г. по гр. д. № 194/2008 г., относимо единствено към членственото правоотношение между молителите – ищци и Кооперация „И”, не и към предпоставките за носене на отговорност по чл.45 от ЗЗД от ответната страна.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 255/2008 г. на Плевенски окръжен съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. И., Н. Й. Н. и С. Й. С., тримата със съдебен адрес гр. С., ул. „Л” № 5, за отмяна на влязлото в сила решение № 398 от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 255/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :