О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 08.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 158/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. О. в качеството на Е. “Х” – гр. П., срещу решение от 06.11.2009 г. по в. гр. д. № 490/2009 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 134 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. на Новопазарски районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Н. Г. С. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на задължение за плащане на сумата 7 752.12 лв., произтичащо от издаден на 14.08.2008 г. в гр. П. запис на заповед, и са присъдени разноски на ответницата в размер на 1 315.04 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недоказаност на каузалното правоотношение между страните, по повод на което е издаден записът на заповед като източник на спорното вземане. Излага доводи, че след като записът на заповед е редовен от външна страна, удостоверява безусловно поето от ответницата задължение за плащане на посочената в съдържанието му парична сума и не съществува спор относно гаранционно-обезпечителната му функция спрямо каузалното правоотношение, отхвърлянето на иска е незаконосъобразно.
В изпълнение на изискването по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е представил изложение, означено като “допълнение към касационната жалба”, в което поддържа искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Изложението не съдържа формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано единствено с твърдения и доводи за формалната редовност на записа на заповед, липсата на ангажирани от ответницата доказателства за плащане на менителничното задължение на уговорения падеж и неправилно прилагане на закона от страна на въззивния съд.
Ответницата по касационната жалба Н. Г. С. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение, след отмяна на атакуваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора Е. “Х” против ответницата Н иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, респ. задължение, за сумата 7 752.12 лв., произтичащо от издаден на 14.08.2008 г. запис на заповед с падеж 14.10.2008 г., за който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК в полза на ищеца – кредитор. Искът е предявен след оспорване на заповедта за изпълнение с възражение на длъжника по чл.420, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че записът на заповед притежава изискуемите от чл.535 от ТЗ реквизити, подписан е от ответницата като издател и удостоверява безусловно поето от нея задължение за плащане на вписаната в съдържанието му парична сума. Независимо от формалната редовност на ценната книга, искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен по съображения, че ищецът – кредитор не е ангажирал доказателства за установяване на каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е поет менителничният дълг. Изводът относно гаранционно – обезпечителната функция на ценната книга е направен въз основа на твърдените от ищеца в исковата молба обстоятелства – че записът е подписан от ответницата при прекратяване на трудовото й правоотношение с Е. “Х”, за да гарантира възстановяване стойността на допуснати по нейна вина липси, констатирани в резултат на извършена ревизия. Съдът е анализирал доказателствата по делото и е приел, че същите не доказват действителното извършване на ревизия с участието на ответницата и констатирането на липси по нейна вина, което изключва възникването на задължение в тежест на последната за плащане на сумата 7 752.12 лв. по силата на каузалното правоотношение, а оттук – и по силата на издадения за обезпечаването му запис на заповед.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, изисква решението да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора и определя пределите на производството по чл.288 от ГПК; При преценката за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира и уточни, ако той е поставен неясно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В конкретния случай, въпреки формалното изпълнение на задължението за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, произнасянето по който би могло да послужи като основание за достъп до касационно обжалване. Значимият правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК, е процесуалноправен. Същият е свързан с необходимостта да се доказва в производството по чл.422 от ГПК възникването и съществуването на каузално правоотношение между страните при оспорване на запис на заповед, издаден с цел обезпечаване на произтичащото от каузалното правоотношение задължение и послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК. Подобен въпрос обаче изобщо не е поставян от касатора и не може да бъде изведен от съдържащите се в изложението към касационната жалба обстоятелства, а формулирането му от касационната инстанция е недопустимо, тъй като би съставлявало нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдържащите се в изложението твърдения и доводи по същността си съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд грешки при преценката на доказателствата, разпределението на доказателствената тежест и прилагането на материалния закон. Като такива те са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, респ. към. проверката на правилността на въззивното решение по реда на чл.290 от ГПК, не и към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, които определят приложното поле на касационното обжалване и подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК.
Неизпълнението на задължението на касатора за посочване на правен въпрос с обуславящо значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет на делото е обявен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС за достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да е необходимо обсъждане на допълнително поддържаните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Поради липса на поставен значим въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, обжалваното решение от 06.11.2009 г. по гр. д. № 490/2009 г. на Шуменски окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, без да се обсъжда наличието или отсъствието на допълнително поддържаната от касатора специфична предпоставка на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 06.11.2009 г., постановено по гр. д. № 490/209 г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :