О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 27.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 16/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” АД – гр. С. срещу решение № 1* от 27.07.2009 г. по в. гр. д. № 2250/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-9 състав, решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 2151/2004 г. и са присъдени разноски в полза на въззиваемите страни И. М. И. и Л. М. И.. С първоинстанционния съдебен акт е осъдено дружеството – касатор на основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ да заплати на И. и Л. И. суми в размер на по 50 000 лв., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от настъпила в резултат на ПТП смърт на дъщеря им С. И. М. , ведно със законните лихви от 25.08.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, като алтернативно се поддържат доводи за неговата неправилност поради наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по недопустими искове, осъждайки го в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” да заплати обезщетение за същите неимуществени вреди, за които вече е присъдено обезщетение с влязла в сила присъда, с която са уважи граждански искове на ищците с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане. Според касатора, влязлата в сила осъдителна присъда /в гражданската й част/ съставлява изпълнителен титул, въз основа на който ищците могат да удовлетворят вземанията си за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им спрямо прекия причинител, което ги лишава от право на иск и от право на вземане за повторно обезщетяване на вредите от застрахователя. В жалбата се поддържат и доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за неоснователност на релевираното от касатора възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата С. М. като основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на претендираните обезщетения. По съображения, подробно развити в касационната жалба, касаторът прави искане за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството по делото, а алтернативно – за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Поддържат се твърдения, че решението съдържа произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК и са решавани противоречиво от съдилищата. Като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са посочени въпросите за допустимостта и основателността на иска по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, предявен от пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”, в случаите, при които пострадалият разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на влязла в сила присъда, с която е уважен граждански иск по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител за обезщетяване на същите вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за обуславящ крайния изход на делото е посочен и въпросът за необосноваността на атакуваното решение, разрешен според касатора в противоречие с решение № 267/02.06.2008 г. по т. д. № 950/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по аналогичен казус.
Ответниците по касационната жалба И. М. И. и Л. М. И. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди пъроивнстанционното осъдително решение, въззивният съд е приел за установени предпоставките на чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, съставляващи основание за ангажиране отговорността на ответника – застраховател за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците по повод смъртта на дъщеря им, причинена виновно от водач на превозно средство, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество. Въззивният съд е счел за неоснователни поддържаните от ответника правоизключващи възражения за недопустимост и неоснователност на исковете, аргументирани с твърдения за наличие на влязла в сила присъда срещу водача – деликвент, с която са уважени предявени в наказателното производство граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и водачът е осъден да заплати на ищците Л обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на дъщеря им С. М. в размер на по 20 000 лв. Неоснователността на възраженията е обоснована от решаващата инстанция със съображения, че силата на пресъдено нещо на осъдителното решение срещу прекия причинител не е процесуална пречка за завеждане на иск срещу неговия застраховател, тъй като двете вземания за обезщетение – срещу деликвента и срещу застрахователя, произтичат от различни правни основания; че обезщетяване на вредите би било налице с постъпване на реално плащане, а не с издаването на изпълнителен титул за присъдената сума; че единствено в хипотезата на изплащане на обезщетение за вредите от някое от задължените лица искът за обезщетение срещу другия задължен би бил неоснователен поради погасяване на вземането до размер на платената сума. За неоснователно е прието и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата, до който извод съдът е достигнал след анализ на относимите в тази насока доказателства.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаните от касатора основания – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, предпоставя решението да съдържа произнасяне по обуславящи крайния изход на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси /чл.280, ал.1 от ГПК/, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/ или са решавани противоречиво от съдилищата, в т. ч. и от отделни състави на ВС и ВКС /т.2/.
Преценявайки доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и мотивите към обжалвания съдебен акт, настоящият състав приема, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Поставените в изложението правни въпроси – съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на пряк иск по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ срещу застрахователя разглеждането и уважаването на иск по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител – застрахован и обусловена ли е допустимостта, респ. основателността, на иска срещу застрахователя от изплащането на обезщетение от осъдения по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД деликвент, отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да са значими за крайния изход на делото. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че произнасянето на въззивния съд по посочените въпроси, въведени в делото с релевираните от ответника възражения за недопустимост и неоснователност на исковете по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, е от решаващо значение за уважаването на предявените срещу касатора искове.
Осъществени са и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като значимите за конкретното дело правни въпроси са решени в противоречие с други съдебни решения, част от които са постановени от състави на Върховен касационен съд по реда на чл.290 от ГПК и съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Противоречието в практиката се установява както от представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК влезли в сила съдебни актове – решение № 127/19.03.2008 г. по т. д. № 640/2007 г. на ВКС, решение № 82/07.07.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на ВКС, І т. о. /постановено по реда на чл.290 от ГПК/ и определение № 101/20.04.2007 г. по ч. т. д. № 85/2007 г. на ВКС, І т. о., даващи противоположно на атакувания съдебен акт разрешение на обуславящите правни въпроси, така и от служебно известното на настоящия състав решение № 197/30.11.2009 г. по т. д. № 352/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено също по реда на чл.290 от ГПК, на което обжалваното решение съответства.
Предвид изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2250/2007 г. на Софийски апелативен съд, като за целта се укаже на касатора да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Необосноваността е порок, който води до неправилност на съдебното решение и съставлява касационно основание за отмяната му, съгл. чл.281, т.3 от ГПК. Отменителните основания по чл.281, т.3 от ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1–т.3 от ГПК и не могат да послужат като повод за достъп до касационен контрол, поради което искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за необосноваността му е неоснователно.
На основание чл.292 от ГПК, след допускане на касационното обжалване, производството по делото следва да бъде спряно, тъй като с разпореждане на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК за произнасяне с тълкувателно решение по противоречиво разрешаваните въпроси, свързани с допустимостта и основателността на иска по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ в случаите на уважен иск по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 27.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 2250/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
УКАЗВА на касатора „Д” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
СПИРА производството по делото на основание чл.292 от ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :