О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 17.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 867/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Ц. от гр. П. срещу решение № 408/02.07.2009 г. по гр. д. № 457/2009 г. на Плевенски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 410/26.01.2009 г. по гр. д. № 3094/2008 г. на Плевенски районен съд, с което по предявен от П. С. Б. против Ц. Р. Ц. иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК е признато за установено, че Ц. Ц. дължи на П. Б. сумата 5 800 евро по запис на заповед от 22.10.2007 г., за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 05.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1892/2008 г., и са присъдени разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на липсата на доказателства за съществуване на каузално правоотношение между страните, обусловило издаването на записа на заповед и възникване на спорното вземане. Поддържа становище, че независимо от абстрактния характер на менителничната сделка, доказването на каузално правоотношение като източник на вземането е абсолютна предпоставка за основателност на установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК. По съображения, аргументирани в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения срещу него иск.
В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, пр.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно – допустимо ли е в производството по чл.422 от ГПК съдът да се ограничи единствено и само до изследване на външната редовност на записа на заповед и неговата автентичност или съдът е длъжен да изследва дали съществува вземане в полза на бенефициента по каузална сделка, плащането по която е обезпечено със записа на заповед, в противоречие с трайната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /обективирана в примерно изброени съдебни решения/. Алтернативно се поддържа и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, позоваването на което е бланкетно.
Ответникът по касация П. С. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца П. Б. за сумата 5 800 евро, произтичащо от издаден от ответника Ц запис на заповед от 22.10.2007 г., въззивният съд е приел, че представеният запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е автентичен – подписан от посочения в съдържанието му издател, и редовен от външна страна. Съдът е изложил съображения, че поради липса на твърдения и доказателства записът на заповед да е издаден с цел обезпечаване на друго каузално правоотношение между страните, основателността на установителния иск относно вземането е обусловена единствено от доказване на формалната редовност на записа на заповед – от гледна точка на изискванията на чл.535 от ТЗ, и на неговата автентичност, оспорена от ответника.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение предпоставя наличие на някое от основанията, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос, с който е обоснован достъпът до касационно обжалване, е процесуалноправен и е свързан с пределите на доказване при разглеждане на иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК /в случая – запис на заповед/. Посоченият въпрос има принципно значение за производството по чл.422 от ГПК, но произнасянето по същия няма обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Преценката на съображенията, с които е мотивиран крайният извод за съществуване на спорното вземане, дава основание да се приеме, че въззивният съд не е отрекъл необходимостта да се изследват правопораждащите вземането факти на плоскостта на каузално правоотношение между страните, по повод на което е издаден менителничният ефект. Аргументите, с които съдът е приел вземането за съществуващо единствено въз основа на доказателствата за автентичност на записа на заповед в качеството му на документ по см. на чл.417, т.9 от ГПК и формалната му редовност, се базират на изразените от страните защитни тези в производството по чл.422 от ГПК. В исковата молба не се съдържат твърдения на ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална сделка, сключена с ответника. Твърдения за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, не са релевирани и от ответника в допустимите за това процесуални срокове. Доказателства за съществуване на каузална сделка и за обезпечаването й с процесния запис на заповед няма по делото. При тези обстоятелства, изхождайки от релевираното от ищеца основание за възникване на вземането – запис на заповед от 22.10.2007 г., въззивният съд е преценявал основателността на установителния иск само от гледна точка на валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането. Обжалваното решение не съдържа произнасяне по въпроса за необходимостта да се изследва връзката между записа на заповед от 22.10.2007 г. и друга каузална сделка, тъй като по делото не са въведени и доказани твърдения в тази насока. След като поставеният от касатора процесуалноправен въпрос няма обуславящо значение за изхода на правния спор, не е налице същественото условие по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, а това изключва допустимостта на обжалването, независимо от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното решение по гр. д. № 457/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 408 от 02.07.2009 г., постановено по гр. д. № 457/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :