О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 05.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 66/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. У. от гр. К. срещу определение № 594 от 03.11.2009 г., постановено по ч. т. д. № 660/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. У. против определение № 426/30.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 190/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба Национална агенция за приходите – гр. С. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на С. У. против определение от 30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 190/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд. С това определение, постановено по повод частна жалба на С. У. , е потвърдено определение на Кърджалийски районен съд по гр. д. № 433/2009 г., с което е отхвърлено искане на частния жалбоподател в качеството му на ищец за допускане на обезпечение на предявен по същото дело установителен иск срещу А. за д. вземания. За да остави без разглеждане частната жалба, тричленният състав на ВКС е приел, че обжалваното с нея въззивно определение не попада сред изчерпателно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК определения, които подлежат на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено от въззивен съд по повод частна жалба по чл.396 от ГПК срещу определение на първоинстанционен съд по допускане на обезпечение, поради което няма преграждащ характер спрямо развитието на делото и обжалваемостта му пред Върховния касационен съд не произтича от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде обосновано и с предпоставките на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с разглежданото определение не се дава разрешение по същество на други производства и не се прегражда развитието им. Подобен характер имат само определенията, които разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията по обезпечаване на иск, постановени по реда на чл.389 и чл.390 от ГПК, имат за цел само да гарантират изпълнението на решението по съществото на правния спор, но с тях не се дава разрешение относно спорния предмет на делото, което ги изключва от обхвата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. При тези обстоятелства, след като атакуваното пред тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК определения на въззивните съдилища, които подлежат на касационен контрол за законосъобразност, касационното му обжалване е недопустимо.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според задължителните указания, дадени с цитираното решение, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора във връзка с обезпечението.
Цитираното от частния жалбоподател определение № 71/29.01.2009 г. по ч. т. д. № 527/2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в което е застъпено становище за допустимост на частната касационна жалба срещу определения на въззивни съдилища по чл.396 от ГПК, не променя извода за недопустимост на обжалването в конкретния случай, тъй като посоченото становище е изоставено от съставите на Търговска колегия при Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение по ч. т. д. № 660/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 594 от 03.11.2009 г., постановено по ч. т. д. № 660/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :