Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
София, 14.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 20/2010 година
Производството е по чл.47, т.3, пр.2 и т.5, пр.2 от ЗМТА.
Образувано е по иск, предявен от „Б” Е. с променено в хода на делото формено наименование „Д” Е. – гр. С., за отмяна на решение от 24.08.2009 г. по в. а. д. № 195/2008 г. на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б” Е. против „П” ЕООД иск за заплащане на сумата 72 926.81 лв., претендирана като неустойка /договорна лихва за забава/ по сключен между страните договор № 003 от 31.05.2004 г. за счетоводно обслужване.
В исковата молба се поддържа, че в атакуваната с иска част арбитражното решение противоречи на установения в Република България обществен ред и подлежи на отмяна на основание чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА. Противоречието с обществения ред е изведено от решаващите изводи на арбитражния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на иска за неустойка – нищожност на договорната клауза за неустойка на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави. Ищецът твърди, че обявявайки неустоечната клауза за нищожна, арбитражният съд е освободил неизправната страна от отговорност за неизпълнение на договора и се е намесил по недопустим начин в свободата на договарянето, гарантирана в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Застъпва теза, че с решението са нарушени императивните норми на чл.4 и чл.19 от Конституцията на Република България, които гарантират свободни условия за развитие на гражданското общество, въплъщават основните правни идеи на държавата и правото за икономика, основана на свободна стопанска инициатива, и прокламират равенството на субектите при осъществяване на стопанска дейност. В исковата молба се излагат и доводи, че арбитражният съд се е произнесъл по въпрос извън предмета на спора – за невъзможността да се претендират едновременно договорна и законна лихва за едно и също забавено плащане, каквато претенция не е предявявана в арбитражното производство, което съставлява основание по чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА за отмяна на решението.
Ответникът „П” ЕООД със седалище в гр. С. оспорва иска с възражение, че арбитражното решение е законосъобразно и не противоречи на обществения ред, формиран от установените в Конституцията и законите на Република България императивни правни норми. Отрича твърдяното от ищеца основание за отмяна по чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА като твърди, че решението не съдържа произнасяне „plus petitum”, а произнасяне в пределите на спора, очертани с исковата молба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното :
Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА.
С постановеното на 24.08.2008 г. решение по в. а. д. № 195/2008 г. Арбитражният съд при БТПП – гр. С. е осъдил „П” ЕООД да заплати на „Б” Е. сумата 10 586.96 лв., представляваща неплатени задължения за периодични плащания по сключен между двете дружества договор № 003/31.05.2004 г. за счетоводно обслужване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.11.2008 г., до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство в размер на 725.04 лв., като е отхвърлил иска за сумата 72 926.81 лв., претендирана като неустойка /договорна лихва/ за забавени плащания по договора. Отхвърлянето на иска за неустойка, уговорена в чл.10 от договора за счетоводно обслужване като „наказателна лихва при закъснение на плащането в размер на 2 % за всеки просрочен ден”, е обосновано с извод за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, в каквато насока е релевирано и възражение от ответника в отговора на исковата молба. Решаващият орган е приел, че с оглед начина на изчисляване на неустойката и размера й, многократно надвишаващ вероятните вреди на кредитора, законната лихва за забава и неизпълнения главен дълг, същата е уговорена от страните в противоречие с добрите нрави и уговорката им е нищожна, а искането на ищеца за присъждане на неустойката е неоснователно. В мотивите към решението – стр.19 и сл., са изложени съображения за недопустимост да се претендират едновременно законна и договорна лихва за забавено изпълнение на парично задължение, но независимо от тези съждения е уважено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата 10 586.96 лв. от датата на исковата молба. Решението е подписано с особено мнение от арбитъра П. Г. , която е изразила несъгласие със становището на мнозинството от решаващия състав за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Отмяната на арбитражно решение по иск на страна в арбитражното производство на визираното в чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА основание е възможна и допустима тогава, когато решението противоречи на установения в Република България обществен ред. Понятието „обществен ред” не е легално дефинирано в ЗМТА, но в правната доктрина и в последователната практика на Върховен касационен съд по приложението на чл.47, т.3 от ЗМТА е възприето разбирането, че общественият ред се формира от основните принципи на правопорядъка в Република България, които изразяват основни идеи и ценности в държавата и в обществото, като зачитането им е гаранция за нормалното и свободно функциониране на гражданското общество. Поради тяхната значимост за правопорядъка, тези принципи са закрепени с императивни, свръхповелителни, правни норми в Конституцията и в законите и се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е регламентирана в чл.47, т.3 от ЗМТА като основание за отмяната му от Върховния касационен съд по реда на чл.48 и сл. от ЗМТА.
Предявеният в настоящото производство иск за частична отмяна на постановеното от АС при БТПП решение по в. а. д. № 195/2008 г. е основан на твърдения, че с обявяването на уговорената от страните неустоечна клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави арбитражният орган се е намесил недопустимо в договорната автономия и по този начин е накърнил закрепените в чл.4 и чл.19 от Конституцията на Република България основни принципи на правопорядъка, които гарантират свободни условия за развитието на гражданското общество, свобода на стопанска инициатива и равенство на субектите при осъществяване на стопанска дейност. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице релевираното противоречие на арбитражното решение с обществения ред по следните съображения :
Свободата на договарянето, закрепена в чл.9 от ЗЗД като основен принцип на гражданското право, свободата на стопанската инициатива и свободата на гражданскоправните субекти при извършване на стопанска дейност в Република България не са безгранични. Тези свободи се разпростират дотам, откъдето започват да действат установените с императивни правни норми забрани и неписаните нравствени правила, които отразяват ценностната система на обществото. Аргумент за това се съдържа в самата разпоредба на чл.9 от ЗЗД, която признава право на договарящите страни да определят свободно съдържанието на договорите помежду си, но само при условие, че договореностите не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието на договора или на отделни негови клаузи с добрите нрави е обявено изрично в чл.26, ал.1 от ЗЗД като основание за тяхната нищожност. Ако противоречието бъде констатирано при разрешаване на възникнал правен спор между страните по договора, правораздаващият орган – съд или арбитраж, разполага с правомощия да приложи закона и да прогласи установената нищожност, без това да съставлява недопустима намеса в договорната свобода и накърняване на автономията на волите на равнопоставените граждански субекти. В конкретния случай изводът за нищожност на уговорената в чл.10 от договора между „Б” Е. и „П” ЕООД неустойка е резултат от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложение на материалния закон – чл.26, ал.1 от ЗЗД, която не може да бъде ревизирана от Върховния касационен съд по повод на иска за отмяна на арбитражното решение. Като се е произнесъл по валидността на уговорката за неустойка, арбитражният съд е разрешил възникналия между страните правен спор съобразно възложената му от самите тях правораздавателната власт и не е накърнил основните принципи на правопорядъка в Република България. Постановеното арбитражно решение, с което е отхвърлен искът за заплащане на неустойка, не е несъвместимо с обществения ред в държавата и не подлежи на отмяна на основание чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА.
Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основанието, визирано в чл.47, ал.5, пр.2 от ЗМТА. Арбитражният съд при БТПП се е произнесъл в пределите на спора, очертани с исковата молба на ищеца „Б” Е. , понастоящем „Д” ЕАД. С решението си съдът е уважил иска за основното вземане в размера, в който е предявен – 10 586.96 лв., присъдил е законни лихви върху вземането от посочения в исковата молба начален момент – датата на предявяване на иска, и разноски на ищеца съразмерно на уважения иск, като е отхвърлил претенцията за заплащане на неустойка в размер на 72 926.81 лв. по съображения за нейната неоснователност. Изложените в мотивите към арбитражния акт съждения за недопустимостта да се претендират едновременно договорни и законни лихви по повод на едно и също договорно неизпълнение не съставляват „произнасяне по въпроси извън предмета на спора” по смисъла на чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА, тъй като не са намерили отражение в диспозитива на акта. Независимо от констатациите в мотивите, арбитражният съд е присъдил търсените от ищеца законни лихви за периода, заявен с исковата молба, и не се е произнесъл извън предмета на спора, а доколкото искането за лихви е удовлетворено изцяло, за ищеца липсва правен интерес от позоваване на основанието по чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА.
Предвид изложените съображения, искът за отмяна на постановеното от АС при БТПП решение от 24.08.2009 г. по в. а. д. № 195/2008 г. в частта относно претендираната от „Б” Е. против „П” ЕООД неустойка по договор за счетоводно обслужване от 31.05.2004 г. на основанията по чл.47, т.3, пр.2 от ЗМТА и чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноски не са претендирани от ответната страна и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Д” Е. /с предишно наименование „Б” ЕАД/ със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „И”, ул. „Д” № 8, ет.1, ап.1, против „П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „В”, м. „Н” № 46, иск с правно основание чл.47, т.3 пр.2 и т.5, пр.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 24.08.2009 г. по в. а. д. № 195/2008 г. на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата в частта, с която е отхвърлен искът на „Б” Е. против „П” ЕООД за заплащане на сумата 72 926.81 лв., претендирана като неустойка за забавени плащания по договор № 003 от 31.05.2004 г. за счетоводно обслужване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :