О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 06.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 163/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М” със седалище в И. – чрез неговия процесуален представител адв. М, срещу определение № 3* от 23.12.2009 г. по ч. т. д. № 2941/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „М” – И. против постановеното от Пловдивски районен съд определение от 01.10.2009 г. по гр. д. № 7761/2009 г., с което на основание чл.130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото на основание чл.637, ал.5 от ТЗ.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.637, ал.5 от ТЗ, като се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че към датата на подаване на исковата молба по пощата и постъпването й в първоинстанционния съд решението на Пловдивски окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на ответното д. „Б” АД, не е било обявено и вписано в търговския регистър и не е било влязло в сила, поради което не може да му бъде противопоставено, съгл. разпоредбите на чл.7 и чл.9 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Предвид обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда преди вписване на решението, частният жалбоподател счита, че производството по делото е следвало да бъде спряно на основание чл.637, ал.1 от ТЗ, а не прекратено на основание чл.637, ал.5 от ТЗ.
В представеното с частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ТЗ допускането на касационно обжалване на атакуваното определение е обосновано с основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че с определението въззивният съд се е произнесъл относно действието на решението по чл.630 от ТЗ до датата на вписването му в търговския регистър спрямо трети добросъвестни лица, които не са участвали в производството за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност. Искането за достъп до касационен контрол по повод на посочения въпрос е аргументирано със съображения, че произнасянето на касационната инстанция по същия е от значение за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.634а и чл.637 от ТЗ във вр. с чл.622 от ТЗ, чл.7 и чл.9 от ЗТР. В изложението се съдържат и доводи, свързани с предявяване на вземанията на частния жалбоподател в откритото производство по несъстоятелност на ответника, релевирани в подкрепа на оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба „Б” АД със седалище в гр. П. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, намира следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
С атакуваното определение Пловдивски окръжен съд е потвърдил определението на Пловдивски районен съд, с което е върната исковата молба на „М” – И. по гр. д. № 7761/2009 г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените срещу „Б” АД осъдителни искове за парични вземания, на основание чл.637, ал.5 от ТЗ. За да постанови определение в посочения смисъл, въззивният съд е съобразил датите на изпращане на исковата молба чрез куриерска фирма – 29.06.2009 г., и на постъпване на молбата в съда – 01.07.2009 г., съдържанието и основанието на исковите претенции – искове за заплащане на обезщетения за вреди от договорно неизпълнение, и постановеното по т. д. № 1033/2008 г. на Пловдивски окръжен съд решение № 265 от 25.06.2009 г., с което е обявена неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност на ответника „Б” АД. При тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.634а от ТЗ, според която производството по несъстоятелност се смята открито от датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, е направен извод, че исковете по гр. д. № 7761/2009 г. на Пловдивски районен съд са предявени след откриване на производството по несъстоятелност на ответника и са недопустими по силата на чл.637, ал.5 от ТЗ, установяващ забрана за образуване на нови дела срещу длъжника по имуществени граждански и търговски спорове след откриване на производството по несъстоятелност. По повод възраженията на ищеца – частен жалбоподател за липса на вписване на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ към датата на постъпване на исковата молба в районния съд съдът е изложил аргументи, че при наличие на изрична разпоредба относно момента, в който производството по несъстоятелност се смята за открито, датата на вписване няма значение за действието на решението и за предявяването на искове срещу дружеството в открито производство по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК обвързва допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с едно от тези основания – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което изисква определението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос, макар и неточно формулиран, е за действието на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ до датата на вписването му в търговския регистър спрямо трети добросъвестни лица, които не са участвали в производството за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Дори да се приеме, че въпросът е обуславящ спрямо изхода на прекратеното дело, касационно обжалване на определението не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а именно – същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията в подкрепа на този извод са следните :
Според задължителните разяснения, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, обуславящият изхода на конкретното дело правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви и следва да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК формират общо основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на законите. Соченият от частния жалбоподател като значим за конкретното дело въпрос намира отговор в разпоредбата на чл.634а от ТЗ. Последната постановява изрично, че производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, без да обвързва действието му с последващото вписване в търговския регистър съобразно изискването на чл.622 от ТЗ. Приложението на нормата на чл.634а от ТЗ към регламентираните в чл.637 от ТЗ хипотези на спиране и прекратяване на съдебни дела по имуществени граждански и търговски спорове срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност също е предмет на ясна правна уредба – изр.2 на чл.634а от ТЗ, според която ако действията по чл.637 от ТЗ са извършени на датата на постановяване на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, се смята, че те са извършени след откриване на производството по несъстоятелност. Цитираните разпоредби са ясни, непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване с цел разкриване на точния им смисъл и съдържание. Практиката на Върховния касационен съд по приложението им е еднопосочна /напр. определение № 765/10.10.2003 г. по ч. гр. д. № 704/2003 г. на ВКС, V г. о., решение № 383/16.06.2005 г. по т. д. № 33/2005 г. на ВКС, І т. о. и др./ и не е необходимо да бъде изоставяна, за да се възприеме друго тълкуване на закона. Изложеното обосновава извод за отсъствие на релевираното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и поради това касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 2941/2009 г. на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допускано.
Доводите в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, свързани с предявяване на вземанията на частния жалбоподател в производството по несъстоятелност на „Б” АД, са извън предмета на производството по чл.288 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3* от 23.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 2941/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :