О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 23.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 147/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. Л. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М, срещу определение № 1* от 28.12.2009 г. по ч. гр. д. № 10801/2009 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е оставено в сила постановеното по ч. гр. д. № 25919/2009 г. разпореждане от 02.06.2009 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на А. К. Л. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед от 21.05.2004 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон – чл.535 от ТЗ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че изводите на въззивния съд за недействителност на представения в заповедното производство запис на заповед и за липса на задължителни реквизити са изградени в противоречие с разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Изразява несъгласие с решаващите аргументи на съда, че добавката на израза „като лизингова цена” в текста на документа го лишава от менителничен ефект, и твърди, че посочената добавка има за цел да конкретизира начина на изпълнение на задължението по ефекта, без да го опорочава и да отнема безусловността на задължаването. По съображения, подробно развити в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, съобразно заявлението по чл.417 от ГПК.
С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК относно основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Според твърденията в изложението, определението съдържа произнасяне по обуславящ изхода на заповедното производство материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател не е формулирал конкретен материалноправен въпрос, а е посочил, че въззивният съд е тълкувал погрешно значението на добавката „като лизингова цена” в текста на документа, която следва да се счита за неписана, и оттук е направил неправилния извод, че чрез въвеждане на каузален елемент в съдържанието на записа на заповед се обезсилва менителничната му същност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, намира следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане на Софийски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на А. К. Л. солидарно срещу Б. П. Т. и Л. Д. Т. за сумите 2 550 лв. – главница, и 3 633.75 лв. – лихва за забава за периода 21.08.2004 г. – 20.05.2009 г., въз основа на запис на заповед от 21.05.2004 г., на основание чл.417, т.9 във вр. с чл.418 от ГПК. Потвърждаването на първоинстанционното определение е обосновано със съображения, че представеният със заявлението документ по см. на чл.417 от ГПК, наименован „запис на заповед”, по същността си не представлява запис на заповед с реквизитите по чл.535 от ТЗ и не отговаря на изискванията за външна редовност на документа като предпоставка за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 от ГПК. Решаващите аргументи в подкрепа на така приетите изводи са липсата на израза „запис на заповед” в текста на документа, което го прави недействителен като менителничен ефект, и въвеждането на кауза относно поетото от издателите задължение за плащане на сумата 2 550 лв. чрез добавяне на уговорката „дължима като цена по договор за лизинг на лекотоварен автомобил и пакетираща машина” – порок, който лишава записа на заповед от присъщата му абстрактна същност и безусловност на менителничното задължаване.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното определение, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с които жалбоподателят аргументира искането си за достъп до касационен контрол. За да е допустимо обжалването на посоченото основание, определението трябва да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на конкретното заповедно производство материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочването на обуславящия въпрос е задължение на жалбоподателя, тъй като има определящо значение за пределите, в които касационната инстанция извършва преценката си в производството по чл.288 от ГПК. Непосочването на правния въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая частният жалбоподател не е формулирал конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който може да бъде квалифициран като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за отказа от издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения запис на заповед като документ по смисъла на чл.417 от ГПК. Пропускът да бъде формулиран такъв въпрос, както бе посочено по-горе, е обявен в т.1 от ТР № 1/2010 г. за достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалавне на въззивното определение, без обсъждане на релевираната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че от твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК може да бъде изведен и конкретизиран въпрос с обуславящо значение за изхода на заповедното производство, а именно – за задължителните реквизити и въвеждането на каузалност за поемане на менителничния дълг в съдържанието на записа на заповед като документ по чл.417, т.9 от ГПК, определението не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – произнасянето на съда по обуславящия въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2010 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационно обжалване в случаите, при които приносът в тълкуването на определени правни норми осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Записът на заповед – като ценна книга и като вид менителнична правна сделка, е предмет на подробна и ясна правна уредба – чл.535 и сл. от ТЗ, която не се нуждае от тълкуване. Разпоредбата на чл.535 от ТЗ посочва изрично и изчерпателно задължителните реквизити, които трябва да притежава един документ, за да бъде квалифициран като запис на заповед и съответно като менителнична сделка. По приложението на чл.535 от ТЗ, включително по въпросите за вписване на израза „запис на заповед” в текста на ценната книга и за безусловния характер на менителничното задължение, съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и е приложимо към въведеното със същия заповедно производство /с оглед разпоредбата на чл.417, т.9 от ГПК/. При тези обстоятелства произнасянето по поставените от частния жалбоподател въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 28.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 10801/2009 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :