О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 05.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 33/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т. А., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. В. от Адвокатска колегия – Силистра, срещу определение от 19.08.2009 г. по ч. гр. д. № 134/2009 г. на Силистренски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 559/01.07.2009 г. по гр. д. № 282/2007 г. на Д. районен съд за вдигане на възбрана върху недвижим имот, наложена с постановено по същото дело решение от 11.01.2008 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което са развити съображения относно приложното поле на касационното обжалване на определението, предвид разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Б” А. не изразява становище по жалбата.
Препис от частната касационна жалба не е връчван за отговор на Агенцията за държавни вземания, участвала като ответник в производството по гр. д. № 282/2007 г. на Д. районен съд, тъй като Агенцията не е надлежна страна в правния спор по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по повод на който е наложена възбраната, чиято отмяна е потвърдена с атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Предмет на обжалване е определение на Силистренски окръжен съд, с което като въззивна инстанция съдът е потвърдил определение на Д. районен съд по гр. д. № 282/2007 г. за отмяна /вдигане/ на възбрана върху недвижим имот, наложена с решение от 11.01.2008 г. по същото дело. С решението е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот по иск на „Б” А. против Т. Т. А.. Възбраната е наложена на основание чл.298, ал.2 от ГПК /отм./ с цел обезпечаване изпълнението на задължение на ищеца – продавач по договора за дължими данъци и такси във връзка с прехвърлянето на имота.
Преценявайки характера и правните последици на обжалваното определение, настоящият състав приема, че същото е извън обхвата на съдебните актове, които подлежат на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Атакуваното определение не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като потвърденото с него първоинстанционно определение няма преграждащ характер спрямо развитието на делото, в рамките на което е постановено. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, доколкото с него не се дава разрешение по съществото на други производства, вкл. на спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, по повод на който е наложена отменената възбрана. Правната същност на обжалваното определение наподобява тази на определенията на въззивните съдилища по повод частни жалби по чл.396 от ГПК /съответстваща на чл.315 от отменения ГПК от 1952 г./, които подлежат на двуинстанционно разглеждане по силата на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, задължително за съдилищата в Република България и при действието на ГПК от 2007 г., с оглед аналогичната правна уредба на обезпечителното производство.
При тези обстоятелства, след като обжалваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, касационното му обжалване е недопустимо и подадената срещу същото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. Т. А. от с. П., Община Д., срещу определение от 19.08.2009 г. по ч. гр. д. № 134/2009 г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :