О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София,01.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 847/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Х. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. К от САК, срещу решение № 560 от 30.05.2009 г. по гр. д. № 942/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 21.02.2008 г. по гр. д. № 1867/2007 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. Х. против Г. ф. иск с правно основание чл.88 от ЗЗ /отм./ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 30 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са съобразени действителните болки и страдания, претърпени в резултат на непозволеното увреждане, и е нарушен установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост на обезщетението. Предвид релевираните доводи, се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск в пълен размер.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторката твърди, че с обжалваната част на решението въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – за размера на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.52 от ЗЗД, като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Г. ф. със седалище в гр. С. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Х. против Г. ф. иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗ /отм./ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 30 000 лв., въззивният съд е приел, че обезщетението от 10 000 лв. е достатъчно и справедливо по см. на чл.52 от ЗЗД, за да репарира болките и страданията, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане в резултат на пътно-транспортно произшествие. При определяне на обезщетението съдът е съобразил всички обстоятелства, релевантни за прилагане на критерия „справедливост” в конкретния случай – възрастта на увреденото лице, характерът на уврежданията и последиците от тях, интензитетът на понесените болки и страдания, както и липсата на невъзстановими последици от травмите, предвид успешно приключилото лечение и възстановителен процес, и на тази база е направил извод, че ответникът Г. ф. не дължи обезщетение по чл.88, ал.1 от ЗЗ /отм./ за разликата над сумата 10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Формулираният от касаторката материалноправен въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, несъмнено е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗ /отм./, тъй като произнасянето по същия е обусловило изводите на въззивния съд за размера на присъденото обезщетение и за основателността на предявения иск. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на което се позовава касаторката, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС съд по подобен род дела. Преди всичко касаторката не е посочила и не е представила други решения на състави на ВКС по сходни казуси, в които произнасянето относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД да е в смисъл, различен от възприетия в обжалваното въззивно решение, което само по себе си изключва релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Липсата на това основание може да бъде обоснована не само с непосочване на противоречиви съдебни решения по поставения въпрос, а и с аргумент, че определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, не е свързано пряко с прилагане на конкретна правна норма и поради това не би могло да доведе до разрешаване на идентични или сходни правни казуси по противоречив начин. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно установения в чл.52 от ЗЗД общ принцип – по справедливост, но конкретното приложение на този принцип в отделните случаи е в зависимост от различни правно-релевантни факти, значими за размера на дължимото обезщетение. Спецификата на фактите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” във всеки отделен случай, предпоставя и различен размер на присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди, а оттук – и разнообразие на съдебната практика в тази насока. Същевременно има задължителни критерии, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата в Република България при прилагане на принципа за справедливост, като същите са посочени в ППВС № 4/1968 г. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по значимия за правния спор материалноправен въпрос относно размера на дължимото обезщетение, съобразявайки както установените в хода на делото факти, релевантни за принципа на справедливост, така и със задължителните указания на Върховния съд по приложението на този принцип. Поради това следва да се приеме, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част.
Неоснователни са доводите на касаторката за допустимост на касационното обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е ясна и с Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането й. Материалноправният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, не налага нито тълкуване на нормата на чл.52 от ЗЗД, нито отклонение от установената задължителна практика по прилагането й, за да е значим за точното прилагане на закона и да допринесе за развитието на правото, от което следва, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 560/30.05.2009 г. по гр. д. № 942/2008 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 560/30.05.2009 г., постановено по гр. д. № 942/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :